Самото споменаване на името на Левски накара устите, вече зяпнали за нападка, да се затворят. Измина доста време в мълчание, после Димитър Топалов запита тихо:
— Защо мислиш така, Сава?
— Защото живях цяла неделя в една стая с Дякона. И не сто, а хиляда пъти го чух да казва: смъкнем ли робската окова, от българската земя ние ще направим рай и в този наш рай всеки друговерец или другородец ще бъде равноправен с българина във всичко92. В „Програмата“ е казано пак същото, само че с други думи.
— И издава благородството на нейните автори — подкрепи го Михаил Икономов. — Те са препатили не по-малко отколкото кой да е измежду нас, ала не са се поддали на омразата си, или са се издигнали над нея. И аз като Савата като че ли най-високо от всичко поставям тази, десетата точка.
На това място разговорът сякаш щеше да се затвори, ако внезапно — комай за пръв път през този ден — в него не се намеси и Бял Димитър, като не изрече, а почти изруга:
— Не ви ли е срам, бе?! Като ви слушам, все едно съм сред мющерии в касапница: на мен отрежи от бута, на мен пък дай рибицата, а на мене насечи от вратните пържоли… Срамота! Един харесал едно, друг — друго, разпарчедосахте „Програмата“ като заклано прасе! „Програма“ — туй значи план за цялостното действие, пък тук кой се хвана за камата и главнята, кой си избра да въздаде казън на „нерязаните“… Язък за тук присъствуващия Михал Стоенчов, що си е залагал животеца, дорде е пренасял печатаното слово на БеРеЦеКа!
Каза „срамота“ и наистина всички до един се посрамиха; „бяхме като напикани хлапищаци“, щеше да рече по-късно Нено Брадата. И пръв от осемте главният учител има̀ доблестта да признае грешката си:
— Бял Димитър ни зашлеви — продума, — ала сме си го заслужили. Нашите водачи от Централния комитет не са си рекли: „Абе дай да направим една революция, пък като смъкнем омразното иго, тогаз ще мислим за нататък“.
— И слава Богу — вметна Сава Райнов. — То инак щеше да заприлича на човек, който отваря дюкян, а едва сетне размисля каква стока да продава в него.
— Те са съставили наистина такваз програма — продължи учителят, — каквато ни я посочи Димитър Събев. Не са се задоволили да умуват само до вдигането на въстанието или до строшаването на робския ярем, а са съумели да хвърлят поглед и далеч, далеч по-напред. Затова има „оръжие, огън и смърт“, но има също въздигането на свободата в най-висше право, „свободата народна, свободата лична и свободата религиозна“, има федерация и дружествен живот със съседите, има и „не желаеме да владееме над другиго и затова не дозволяваме да ни владеят и другите“.
— И в такъв случай що предлагаш, даскале? — гузно се осведоми Нено Господинов.
— Да изчетем още веднъж, че ако е потребно още пет пъти програмата и да си дадем мнението по цялата нея, а не по отделните приказки, що са ни допаднали най-вече.
— И да напишете черно на бяло онуй, за което ще се спогодим — добави Михал Стоенчов, кираджията, — пък аз поемам обязаността да занеса написаното на наш Георги в Русчук, нека той го предаде, където му е мястото.
Така и направиха. И отговорът, който сливенските революционери изпратиха през Русчук за Букурещ, се свеждаше до едно: те приемаха „Програмата“ и изявяваха своята готовност да оставят и костите си за нея93.
11.
Халис бей си знаеше, че в Сливен и турци, и българи не му придирят за всичките му волности, та също и в този неделен ден в средата на септември хич и не се поколеба да наруши йерархическите правила. Той избърза пред мютесарифа и с нехайна стъпка приближи към внушителната купчина хора, подготвени за посрещането. Без много-много да му мисли, отиде до единия от двамата хаврикаджии — случи се Кювлиев — и го дръпна настрана:
— Че ще има зияфет, туй се разбира, Тотьо челеби — заговори без предисловие. — Ама кажи си правичката, ще си го бива ли? Зер за него съм дошъл, пък таквоз усилие като туй катерене по върлото май не помня да съм вършил от двайсет години насам… Да не стана пишман, а?
Тотьо Кювлиев се ухили от ухо до ухо:
— Съди сам, бей: четири шилета на чеверме печени, един курник пилета в масло пържени, отделно пилаф, баници и три тави баклава.
Другият махна пренебрежително с ръка:
92
Изразът е перифразиран от автора по едно изречение от черновката на една дописка на Левски до в-к Свобода, недатирана, но писана очевидно през 1870 г.
93
Ние пишем роман, а не учебник по история. И затова сме на мнение, че нито е нужно, нито е оправдано да се придържаме педантично към фактите и хронологията — достатъчно е, смятаме, да се очертае вярната насока, без да се затлачва изложението със събитийност и цитиране на различните варианти от всеки документ. Подобно съзнателно отклонение допуснахме и тук, където представихме, че още през август 1870 г. в Сливен е получена брошура с „Програмата“. Всъщност пътят и „историята“ на „Програмата“ е следният:
Около средата на 1870 г. (точната дата не е известна) Левски написва и предава на Л. Каравелов една своя „дописка“, за да бъде тя отпечатана във в-к Свобода. В нея са отразени най-съществените виждания на Апостола за целта на революцията, организацията на революционните сили и устройството на българската държава след извоюването на свободата. (От тази „дописка“ например е прочутото изречение „Ще имаме едно знаме, на което ще пише: «Свята и чиста република».“) Каравелов оценява програмния характер на тази „дописка“ и след твърде основна редакция, в която заменя някои от възгледите на Левски със свои собствени (например прескочени са републиканските позиции на Левски), на 1 август 1870 г. я публикува като документ на БРЦК — отначало отпечатана само в руското емигрантско списание Народное дело, а на български език едва през октомври с. г. във в-к Свобода; по същото време тя, чувствително допълнена, е издадена и в отделна брошура, озаглавена „Български глас от БРЦК“. През 1871 г. Левски съставя проектоустав на БРЦК под заглавие „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“. В уводната част на „Наредата“ отново има програмни елементи — именно тук са формулирани важните точки относно подбудата и целта на революцията. Около година по-късно, в края на април и началото на май 1872 г., общото събрание на БРЦК в Букурещ утвърждава два документа — Програма и Устав на БРЦК. „Програмата“ има за основа „дописката“ на Левски и редактирания й вариант — брошурата „Български глас от БРЦК“, също програмните съставки от „Наредата“. Тази програма е най-ясна, съдържателна и систематизирана от всички изброени документи, а по същество е и най-близко до политическите възгледи на Левски.
По тази причина в книгата си позволихме да не затормозваме съзнанието на читателя с всички варианти в дългия път на „Програмата“, а показахме още през м. август 1870 г. в Сливен да е получена под формата на брошура програмата на БРЦК от 1872 г. Поради обемността й преценихме, че не е уместно тук да я поместим изцяло. Използуваните цитати са автентични, но езиково силно осъвременени.