Помисли това ханджията, пък отлепи крака от калдъръма и, поглаждайки още веднъж Караман, повлече стъпки към навеса на обора. Отиваше да остави метлата на мястото й…
13.
Тази Коледа не беше от студените, дори вчерашната лапавица не се бе задържала по покривите и улиците, но като се преструваше, че зъзне от студ, Таню Стоянов се бе увил до неузнаваемост в ямурлука си и бе прихлупил качулката върху калпака. Така извървя той „Хаврика джаде“ почти до самата фабрика; изглеждаше на забързан в празничната вечер пътник, но всъщност изпод гуглата не оглеждаше, а по-скоро опипваше с очи обстановката. Нищо не го разтревожи — християните в Сливен празнуваха Рождество, а турците предпочитаха топлината на баджите пред съмнителното удоволствие на разходка по започналия да замръзва калдъръм на сокаците. Младият човек се върна по стъпките си и внезапно не влезе, а сякаш се хлъзна в двора на покойния чорбаджия Кутьо Ганчев. Трябва да беше очакван, понеже от гъстия мрак се отдели стопанката Руска Кутевица, захлопна мандалото зад него и мушна джугата.
— Ще да ти се наложи да почакаш около половин сахат, Таньо — обясни тя действията си. — Дрехите на госта позасъхнаха, ала нали все трябва да ги мина с ютията…
Тя го въведе в затоплената соба, осветена от шарлаганена лампа и две-три борини. Докато още приспособяваше очите си към светлината, от другия край на стаята Левски го поздрави с махване на ръка, а седналият насреща му Димитър, синът на Руска, го стрелна с нескрит гняв в събраните наблизо очи — изражение, което никак не подхождаше на добряшкото му младо лице. За Таню не бе трудно да се досети за причината на това неприязнено посрещане — сладкодумният Дякон сигурно бе запълвал дългата вечер с разни увлекателни историйки, та момъкът се сърдеше за приближаващия им край.
— Няма как, ще трябва да потърпиш — позасмя се Левски. — Зер бива ли видният базиргян из Къркклисе99 Никола Рангелов да се явява в подобен каяфет?
И той поразгъна губера, с който се бе завил. Под него наистина не изглеждаше особено привлекателно в тесните дрехи на покойния чорбаджи Кутьо.
— Който е избрал кишата и най-мократа лапавица, за да прекоси Балкана, сега ще има нужда от малко търпение — обади се стопанката, докато изваждаше ютията от жаравата на огъня и забърсваше желязото с навлажнен парцал.
Забележката й беше основателна. Предния ден, че и цялата нощ бе валял на поразия мокър сняг, който се топеше, щом се докоснеше до земя, дърво или човек, та Левски и придружникът му Дели Ради от Нейково, пристигайки по развиделяване, бяха не наквасени, а вир-вода. Ради отиде да се подслони и изсуши при свои земляци в Ново село, а Сава Райнов и другарите му след кратко размисляне избраха да настанят Дякона, в сравнително безопасния дом на вдовицата Руска Кутьо Ганчева; все пак, за да й спестят поне отчасти тревогата, те премълчаха що за човек беше онзи, комуто даваше подслон100.
Не мина много време и дрехите, подсушени и изгладени, бяха готови. Руска съобразително излезе някъде, за да даде възможност на госта да се преоблече на топло, и се върна точно навреме, за да се сбогуват. Тя може би не пропусна странния начин, по които двамата излязоха от дома й — през около петдесет крачки разстояние, — но с нищо не издаде изненадата си. А двамата — пак Таню отпред и доста отдире му Левски — извървяха пустеещите улици на същинския Сливен, по Големия мост преминаха в Клуцохор и все под закрилата на тъмнината след още две-три минути се шмугнаха в дома на Сава Райнов. Със свещ в ръка стопанинът ги преведе през стълбите и хаета, а оттам в една стая, прозорците на която бяха плътно закрити с черги. При появяването им неколцината мъже, насядали вътре по китеници и възглавници, скочиха на крака. Левски ги изгледа един по един, усмихна се едновременно с устни и очи и рече простичко:
99
Къркклисе — турското име на Лозенград. Действително при посещенията си в Сливен Левски понякога се е представял за търговец на шаяци от този град.
100
В интерес на романа тук малко се откланяме от истината — всъщност Апостола е бил подслонен у баба Димитрица Пановката; за това може да се съди от следната забележка на д-р Табаков в ръкописа му на втория том на „История на град Сливен“ (пази се в архива на Окръжния исторически музей — Сливен), която е променена и със сбъркана датировка при окончателното редактиране на книгата: „Той идва тук през самата зима и е нощувал в дома на баба Димитрица Пановката, която му е прала дрехите и ги е сушила на същия студ срещу Коледа“. Разликата във фактологията всъщност не е значителна. Според спомените на съвременниците между многото квартири в Сливен, в които се е укривал Левски, освен споменатата баба Димитрица има и още една жена, попадията-вдовица Бойка Атанасова или „баба попадия Атанасица“, но абсолютно всички говорят и за „дома на братя Кутеви“. Но по това време двама от тримата братя Кутеви изобщо не са се намирали в Сливен, а и третият е бил твърде млад, за да бъде наричан домът на тяхно име. Следователно трябва да се приеме, че Апостола е намирал подслон при майка им, вдовицата на чорбаджи Кутьо Ганчев.