— Помози Бог, аратлик!
Сякаш не ги поздрави, а махна с пръчката на магьосник — напрегнатостта на всички понамаля, израженията се смекчиха, страхопочитанието в погледите отстъпи място на сърдечна дружелюбност. Отговориха му, а той се здрависа с всеки поотделно, запозна се и с двамината, които виждаше за пръв път — Иван Ханджиев и Нено Брадата.
— Не забелязвам Димитър Топалов — каза, докато се настаняваше между другите. Уж не беше въпрос, но така бяха произнесени тези думи, че Костадин Келов се видя принуден да отговори за всичките:
— Не сме го и канили, твоя милост. На човек, дето тъй леко обръща чашите, нямаме доверие. Ще ни предаде, когато някой път „Бяла Рада“ му размъти акъла и прекалено развърже езика.
Дълбоко в себе си Левски изпита раздвоение. Той имаше фотографа за добър родолюбец — преди три години Димитър Топалов бе един от дванадесетте сливналии, които под предводителството на Анастас хаджи Добрев бяха дошли в Балкана да се присъединят към четата на Панайот Хитов, — ала сам въздържател и върл противник на пиянството, той възхвали предпазливостта, основателна или мнима, на утрешните бойци на революцията. И във всички случаи не оспори решението им — фанатичното му преклонение пред мнението на болшинството и пред „глас народен — глас Божи“ не му позволяваше да насилва околните, дори и когато те показваха, че са готови да приемат неговото мнение като заповед.
Преглътна размишленията си и усмивката му отново озари собата:
— Както страхопочтително ме гледате, усещам се тъй, сякаш съм се върнал години назад във Войнягово, където даскалувах — по същия начин ме дебнеха в устата и азбукарчетата ми.
— Не крием, че се чувствуваме като школници пред наставника — рече за всичките Таню Стоянов и към обичайното му меланхолично изражение на лицето се прибави и значителен примес на стеснителност. — Така или иначе ви имаме за наш водач и учител…
— А искате ли пък на свой ред да ви покажа — с предишната усмивка продължи Левски, — че и аз ви имам за мои учители? И че се старая да бъда добър ученик? Да? Е, тогава слушайте, аратлик! — И изненадващо за всички той запя — приглушено, но със сладък, звучен и школуван глас:
Събраните отначало се объркаха — не бяха подготвени съдбовна сбирка като днешната да започне с песен. Скоро обаче се досетиха кой техен урок им припомняше Дякона, сърцата им се разведриха, та те вкупом се присъединиха към познатия им Чинтулов напев:
Изкараха така песента до края. А когато след „… против общият душман“ най-сетне замлъкнаха, от първоначалната напрегнатост почти не бе останала следа101. Тогава Левски обиколи присъствуващите с поглед, пък запита простичко:
— Е, що, братя, ще въставаме ли?
— Речи само едно слово, бай Левски — избърза Нено Брадата, — и подир час ще ни видиш като стройна чета да крачим към Агликина поляна.
— Точно това е последното, което бих искал да видя. — Левски говореше с предишната приветливост, само усмивката му вече я нямаше. — Туй с четите се оказа чурук работа, приятели. Казвам ви го като човек, който сам е развявал бунтовен байрак по цялото било на Стара планина — на четите не можем да разчитаме, за да добием милата си свобода. Нито с ограничено въстание, каквото е било например Капитан дядо Николовото преди петнайсет години или Хаджи-Ставревата буна преди десетина. Само ако целият наш народ в един час и като един човек се вдигне против тирана, можем да се надеем да строшим робската верига.
— „Революция морална и с оръжие“, това вече го знаем от Програмата, господине — каза Михаил Икономов.
Левски направи особено движение с глава и русо-червеникавият му перчем се люшна едновременно надолу и настрана.
— Не ме зовете „господине“, нито „твоя милост“, аратлик. Всички сме войници на свободата и в нейно име сме побратими — нам не подхожда чинопочитание. Специално за мен „Дяконе“, „Левски“ или „Василе“ е напълно достатъчно. Пък иначе съм предоволен, че вие, синовете на непокорния Сливен, тъй изтънко сте се запознали с Програмата. Спестили сте ми половината от работата.
101
Съществуват извънредно много сведения за Левски като превъзходен певец; притежавал е топъл, звънък и школуван (може би от годините, прекарани в църквата) глас. Често с изпяването на една революционна песен, обикновено от Чинтуловите, той е постигал онази приповдигнатост на духовете в началото на събранията, която после съвсем естествено е преминавала в бунтовно настроение на комитетските членове. Например според цитирания д-р П. Ив. Стоянов (Град Ловеч като…) Левски именно чрез песните на Чинтулов е създавал подходяща революционна атмосфера; като описва първото събрание на Ловчанския комитет, авторът казва: „По своя привичка Левски изпя няколко бунтовнически песни със своя хубав и силен тенорски глас; изпя им любимата си песен «Вятър ечи, Балкан стени…».“ Левски обаче е имал в „репертоара“ си и изключително много народни песни от всички краища на България — тях е използувал, когато е усещал потиснатост или униние. За съжаление за тях се знае значително по-малко, доскоро — почти никак. Доколкото ни е известно само К. Андровски преди няколко години публикува едно свое изследване с „три любими песни на Апостола“: „Мома Бошнакиня“ и две ненаименувани „Се за тебе мисля, мамо“ и „Отдавна ли си момне ле, Калугерица“. За повече сведения и пълните текстове на песните срв. Кирил Андровски. Приятно е човеку с подобни личности, в-к Литературен форум, бр. 7/1993.