Може би щеше да премисля още дълго и да се надсмива над страховете си, ако един дебел глас — беше на Таню Стоянов — не се обади едновременно плахо и с надежда, за да получи отговор на своите въпроси:
— Как ще се постигне този Едем за българина, бай Левски, който ни описваш? Какви са друмищата за достигането му?
А младият Иван Ханджиев уточни:
— Какво освен живота ни е нужно за таквази революция?
Дяконът отговори без замисляне — като човек, който много пъти се е сблъсквал с този въпрос и в мъчителното дирене е стигнал до истината:
— За извършването на таквази революция са нужни: първо, уреждане; второ, пари; трето, хора и четвърто, оръжие и други бойни потреби.
— Ние комай имаме само третото — някак виновно произнесе Сава Райнов. — Себе си. И други като нас…
Левски си наложи да обуздае възбудата си, предишната приветлива усмивка отново разцъфна на светлото му лице.
— За това съм тук, аратлик. — Той разпери ръце; жестът трябваше да означава: „Ами че туй се разбира от само себе си“. — Ще започнем с първото, уредбата, ще помислим и за парите. А щом разполагаме с пари, то оръжието няма да ни убегне. Но нека най-напред поприказваме за онова, с което вече се похвалихте. За хората. Наистина ли ги имате?
— Съмняваш ли се, Дяконе? — учудено попита Бял Димитър. — Кога е било Сливен да остане без непокорници?
— Можеш спокойно да повториш и Неновите думи за четата към Агликина поляна. Аз пък съм дошъл да ви приканя за друго. Не двайсет или двеста юнака да имаме под оръжие, а да пробудим и да приготвим за битка българина от целия град, от цялата каза, от целия санджак, изобщо от цялата земя, където живее той. Това, каза се вече, няма да стане с чети. Иска се работа, много работа, и то не своеволна, а според единната уредба. — Той спря, пое дъх. — Разчепкали сте Програмата, рекохте. Е, добре, тогаз ще да сте разбрали, че има вече на света един Български революционен централен комитет…
Всички потвърдиха, а Михаил Икономов отбеляза:
— И си помислихме, че щом има централен, трябва да има и нему подчинени второстепенни и третостепенни комитети…
— Сливенският се ражда днес, на връх Рождество — заклинателно издигна пръст Левски. — Сътворяваме го ние, които сме в тази стая. — Той отново се усмихна подкупващо и се пошегува: — Е, словото ми е за вас, сливналии, разумява се. Ние с тогова — той показа с они към Дели Ради — сега сме само зрители, а утре или ще ви гледаме сеира, или ще ви завиждаме.
Гласът на Дели Ради, напомнящ трошене на сухи съчки, добави предизвикателно:
— Утре те ще завиждат нам, на нейковчани. Кълна се в Опашатия, този път ще направим сливналии за резил…
Левски не позволи разговорът да се хлъзне по шеги и наддумвания. С ясни и прости думи той обясни значението и устройството на местните революционни комитети — наричаше ги „частни“; — длъжностите в тях, връзката им с централния, постепенното им разпростиране по други градове, села и паланки, даде съвети за набавянето на пари и оръжие. И накрая ги прикани, ако приемат обязаностите на новото революционно служене, още тозчас да съставят Сливенския частен комитет.
— Познавам людете в тази стая — обади се замислено Костадин Келов, — та не се съмнявам, че до един ще заемем място и ще заработим в комитета. Но отвътре ме гложди друга мисъл: само ние ли в Сливен сме достойни да се назовем дейци на частния революционен комитет? Няма ли и други да споделят с нас труд и неволи, но и войнишка радост от победата?
— А, защо — веднага отговори Дяконът, — комитетът не ще е ограден с кале. Вие ще бъдете само средината, ядката му, но тази ядка ще се окаже куха и безплодна, ако няма около себе си верни членове, готови за първи позив. Те следва да бъдат с равни на вашите права, но за общата ни сигурност е най-добре да не познават всички семки от ядката, а най-много една или две. Извън тях чрез слово и пример трябва да заразявате със свободолюбие всекиго, в чийто гърди тупти българско сърце. Без да са членове на комитета, нека те също бъдат готови за великия час, когато ще развеем знамената със святите думи „Свобода или смърт юнашка“103. Но дълг ми е да ви предвардя от каквото и да е прибързване, братя: никой да не се повежда сляпо в работа, защото на таквиз никога няма да им поверим тайна. Ама натискат се и се препоръчват? Нека да се натискат и да се препоръчват, ала да докажат себе си с работа: повечето хора знаят да се препоръчват, а не правят нищо.
103
В цитираната малко позната, но извънредно оригинална и новаторска като изследване статия „Изграждане и структура на…“ Васил Дечев достига до интересния извод, че в структурно отношение Левски е изградил Сливенския частен рев. комитет — а навярно така са били устроени изобщо комитетите — в три кръга или части: 1. същински революционен комитет, съставен от длъжностните лица и най-активните членове; 2. редовни членове, в „Наредата“ и Устава наречени „готови за първи позив“, които са в революционното движение и са полагали клетва, но не участвуват в събранията на комитета, а са по-скоро „посветени съмишленици“; 3. други дейци, които нямат организационна връзка с комитета, но са достатъчно подготвени идейно и материално, за да се разчита на тях при въстание. Като възприемаме възгледите на В. Дечев, в книгата очертаваме структурата на комитета по предложените от него степени на членството.