— А твоето мнение, бай Левски? — попита Костадин Келов.
— Познавам Савата в работа. Мисля, че можете да му дадете доверието си… или поне да го изпитате как ще се покаже като председател на комитета.
Не се стигна до гласуване — думата на Васил Левски тежеше толкова, че направи гласуването излишно. Но и да имаше гласуване, то положително щеше да потвърди предложението на главния учител.
— Е, няма как, трябва да почерпя — засмя се стеснително Савата. После се плесна по челото: — Ама какъв човек съм и аз, бе! Гости ми дошли, и то на връх Рождество, пък аз изобщо…
— Бъди благодарен, че адашът Топалов не е тук — шеговито му подхвърли Бял Димитър. — Иначе десет пъти досега да те е подсетил за бърдуче „Бяла Рада“.
— Като се отбива при мен в дюкяна — допълни Келов, — изобщо не подсеща, а сам върти канелките, не оставя неопитана нито една напитка.
На Левски отново стана неприятно от подмятанията за Димитър Топалов и в себе си реши на следния ден да го намери във фотографчийницата му и „да му тегли едно конско“, а сега се задоволи да махне с ръка на готовия да стане домакин и да каже по-сопнато, отколкото случаят го изискваше:
— Седни си на мястото, Сава. Хубав комитет ще е сливенският, ако се подхваща с вино и ракия105. И тъй, най-важното комай свършихме. С Божията помощ създадохме комитета, определихме и хора за по-главните длъжности. За да не стане някое издайство, комитетът ви ще има тайно име — нека да е, предлагам, Стамбоглу Мехмед Ефенди. Аз пък, когато ви пиша, ще се подписвам кими Аслан Дервишоглу, кими Драгню, кими Драгойчо… Много са моите имена, о време ще ги изучите всичките.
— Нека все пак да си припомним първостепенните задачи, що стоят пред Стамбоглу Мехмед Ефенди, Дяконе — пожела делово Сава Райнов.
— Нали от там почнахме? Здрава уредба, пари, хора, оръжие. И главното комай са парите: от днес ще ни е работата да търсим пари. — На лицето на Дякона се появи предишната му усмивка — топла и дружелюбна. В Букурещ ми разправяха, че дори и сам Наполеон Велики поставял три условия, за да покори света: пари, пари и пак пари…
— Пари ще се намерят — махна с ръка Икономов. — Кой измежду нас ще откаже да даде лептата си?
— Не си прав, даскале — избоботи насреща му Таню. — С лепта и с грошове в дискоса няма да се сдобием с оръжие, с което да излезем насреща на белгийските пушки и немските топове на гаджалите. Когато бай Левски говори за пари, това значи много, много пари, тъй го разбирам аз. Пари като за сразяване на една прогнила, но вековна царщина.
— Аз тозчас давам бахчата — обади се Нено Брадата, — туй е всичкото, което имам. — Той се изсмя глумливо и допълни, подмигвайки с едното око: — Е, имам си и моята Еленка — (Елена беше стопанката му) — и опре ли ножът до кокъла, давам и нея, ама сега-засега ще си я коланя̀106 още малко. Зер за някои работи нея много я бива, знаете…
Всички като по уговорка се престориха на глухи за последната му дебелашка шега, но чуха и запомниха готовността му да пожертвува бахчата си — наистина единственото му има̀не — за народното дело. И в този момент Костадин Келов се засрами за всичко онова, което бе преживял в коледната привечер; след думите на Левски, Таню и Брадата то му изглеждаше не като жертва и погибел на всичко, постигнато с труд и пот в живота, а като най-обикновена свидливост. И побърза да заяви, преди да се е разколебал отново:
— Аз пък за революцията давам дюкяна, работилницата и всичко, що се намира в тях. Ей тъй — ще ги продам на първия срещнат мераклия и цялата пара̀ до грош ще внеса в касата на комитета.
На свой ред понечи да се обади и Сава Райнов — той навярно щеше да предложи цялото имущество, което управляваше, своето и на сестра си, — ала Левски го изпревари с предупредително вдигане на ръка:
— Благодаря ви за готовността, приятели, но не мога да я приема. Да събираме пари, туй не означава да тръгнем с кръпки на задника, а децата ни да просят милостиня по кьошетата. Ще събираме пари, но с разум — от всекиго българина според възможностите му. А който има пари, пък не дава за святата ни свобода, нему ще ги вземем със сила. Но нека заради парите не забравяме останалото — те не трябва да са единствената ни цел. Както и други път сме приказвали, комитетът постепенно трябва да тури ръка на всичко напредничаво и народополезно, което се върши в града и казата. Чрез верни люде да се намесва в общинските работи, в църковните и в училищните настоятелства, в училището, навред. От една сказка, че и от най-обикновена седянка може да се извлече полза за делото, стига комитетът да е премислил задачата отнапред и да се е подготвил за нея.
105
Стоян Заимов във Васил Левски. С. 1895, твърди, че организационните събрания на Апостола са представлявали твърде шумни пиршества („теферичи“ и „моабети“) — нещо, което не подхожда на нрава и организационните похвати на Левски, нито на трезвеността, за която той винаги е ратувал. Това изрично се оспорва и от ръкописните спомени на Г. Н. Манев от Панагюрище, другар на Дякона от четата на Панайот Хитов и член-основател на Панагюрския комитет, който пише: „А (трябва) да се каже и това, че никакви яденета и пиенета не са ставали… Нито една минута (не е) било това“.