— Като стана реч за църковните работи, та се сетих — обади се Михаил Икономов. — Поп Юрдан ми казваше тези дни, че в общината се приказвало за църковния събор, който според разрешението на Портата от септември месец ще се свика в Цариград в Началото на годината.
— Е, и? — подканиха го едновременно няколко гласа.
— Кахъреше се дядо поп, за представителя на Сливен се кахъреше. Че разните Йоргакевци и хаджи Гендовци няма да спрат избора си на него, хайдутина в попско расо, туй се разбира от само себе си. Ала представяте ли си каква пакост ще бъде, ако наш представител е кметът или друг от предишните „елини“?
— Ако пък чрез Панайот Минков, Бяно Абаджи или другите верни на народа общинари предложим някой от нас, направо ще ни се изсмеят — замислено каза Иван Ханджиев. — И комай с право. Колко тежим ние в каноническите дела, че да ни се повери делегатство в църковния събор?
— Нямате ли човек, който хем да е вещ в законите на клира, хем да не е чужд на народните въжделения? — попита Левски.
Цяла минута мъжете се гледаха един-друг объркани. И неочаквано за всички отговора подсказа ябанджията в кръжеца — Дели Ради:
— А защо не помислите за Добри Чинтулов бе, кардашлар?
Таню се плесна шумно по челото и възкликна грохотно:
— Да пукна, ако тоя нейковчанин не натри мутрите нам, на сливналии!…
Дали другите бяха с „натрити мутри“, или не, по това все още можеше да се спори. Но един от присъствуващите положително се чувствуваше потънал в земята от срам — Михаил П. Икономов. Ами че само преди два-три часа същият този учител и народен поет Добри Чинтулов му бе дал такъв урок по родолюбие и жертвоготовност, пък Икономов да забрави за него, когато се търси мъж едновременно патриот, високопросветен и уважаван от сливналии!…
Той още се червеше вътрешно, когато Бял Димитър избърза да подкрепи Таню:
— Тъй ами! На такъв мъж, дето е добил науките си не в медресе или в Куручешменската Велика елинска школа, а в О-дес-ка-та хер-сон-ска ду-хов-на се-ми-на-рия, пък в същото време е дал на народа „Къде си вярна, ти любов народна?“ и „Стани, стани, юнак балкански“, най приляга да е сливенски делегат на църковния събор.
— И срещу него Йоргакевци „гък“ не могат да кажат — допълни Костадин Келов. После подхвърли колебливо: — Но дали господин Чинтулов ще приеме тази мъчна мисия? А? Да призная, мисля си сега не само дето ще стане трън в очите на нашите чорбаджии-еветчии, ами и за самия него. Не е добре той нито с очите, нито със здравето, пък и фамилията му, дето ще остане тук, пада гевшек…
— Ще приеме! — с непоколебима твърдост заяви Икономов. — Щом е за такова свято дело, господин Чинтулов ще приеме, пък дори ако знае, че в Цариград вече му е изкопан гробът до останките на другия наш личен сливналия, който намери смъртта си там — поп Димитър Черното.
— Наистина ли си толкова сигурен, колкото го казваш, даскале? — осведоми се Нено Брадата.
— Отговарям за него като за себе си! — Съвсем кратко замисляне. — Че комай и повече…
— Е, виждате ли — разпери ръце Дяконът. — Комитетът вече свърши своята първа полезна работа. Нека Бог помага тъй да бъде и занапред!
Поприказваха още малко, докато най-сетне осъзнаха, че е минало полунощ и наставаха да си ходят.
— Ще дойдеш с мене, бай Левски — не предложи, а отсече Нено Брадата. — Още като приехме из Русчук Програмата, аз си наумих, че рано или късно и ти ще наминеш подир нея. И веднага заправих у дома тайник за тебе. Вече два месеца е готов, измазан и с рогозки и кожи обкован отвред, че да не те гризе влагата107. Ще хапнем, каквото дал Господ, и ти — право в скривалището. Али Байрактар с всичките си копои да души наоколо, ще те открие, ама на Куково лято.
Васил Левски го послуша и заедно с него пое към крайните къщи на Клуцохор. Таню, вече с правата и задълженията на тайна полиция, ги съпроводи отдалече108.
14.
Докато се прибираше в къщи и разпалваше огън от въглените, оцелели в пепелта на оджака, в душата на Бяно се боричкаха противоречиви чувства. Погледнеш ли отстрана, именният ден на внука му бе преминал чудесно. Събрали се бяха всички роднини, децата се бяха наиграли до насита, предвождани, разбира се, от героя на тържеството — неуморимия в лудориите Стефан, възрастните се почерпиха, както му се полагаше, и си похортуваха за минали и бъдещи неща. Ала зад цялото това привидно благополучие Бяно през цялото време бе усещал и нещо друго, което насилената веселост не успяваше да прикрие. И не му беше трудно скоро-скоро да открие какво беше това, другото. То можеше да се нарече само с една дума — отчуждение.
107
Автентично. В дома си, тогава в самия край на Клуцохор и с голяма бахча (зеленчукова градина) в двора (днес мястото му се намира на ул. „Хан Крум“ № 33 и е отбелязано с паметна плоча), Нено Господинов Брадата е направил скривалище, в което Левски е намирал подслон и укритие.
108
В главата съзнателно не уточняваме броя и имената на хората, с които Левски е основал Частния революционен комитет в Сливен. По въпроса съществуват спорове, започнали едва ли не веднага след Освобождението и в известен смисъл продължаващи и до сега. За сигурни участници в събранието по Коледа се приемат Сава Райнов (в чийто дом се е състояло то), Михаил Икономов, Костадин Келов, Таню Стоянов и Иван Ханджиев; вероятно е имало и други, но те не могат да се посочат със сигурност.