С един поглед тя му даде да разбере, че е усетила присъствието му. Изправи рамене в очакване на някоя забележка. И като не последва нищо, продължи с демонстрацията си. Разцепи и раздаде картите като професионалист.
— Погледни сега, Хенри, — каза. — Тези карти се поставят между другите… и излизат по същия начин като преди. Асото отново е в края.
Хенри се засмя и взе тестето да практикува.
Алекс видя, че момчето бележи картите.
— Знаеш ли да мамиш на карти? — попита.
— Разпознавам само некадърните — избърза да отговори Лили. — Добрите никога не се оставят да ги хванат. — Посочи му с елегантен жест мястото на пода то тях, като че ли го канеше да седне на канапето в дневната й. — Желаете ли да се присъедините към нас, милорд? Показвам на брат ви най-добрите си номера, нарушавайки по този начин едно от свещените си правила.
Алекс седна до нея.
— Трябва ли да ви благодаря? — попита сухо. — Да превръщате брат ми в измамник…
Лили му се усмихна.
— Не. Единствено искам момчето да е наясно с номерата, ако някой реши да се възползва от него.
Хенри прояви недоволството си от своята несръчност като разпръсна картите по пода.
— Няма нищо, Хенри, — каза Лили. — Практикувай повече. Бързо ще го схванеш.
Наведе се да събере картите и на Алекс не му оставаше друго, освен да се наслаждава на апетитните й задни части. Обзе го нова вълна на възбуда. Придърпа предниците на сакото, така че да закрият скута му. Мислеше да си тръгне, но в крайна сметка остана на пода в огряната от слънцето галерия, седнал до най-дразнещата жена, която бе срещал в живота си.
Хенри размесваше картите.
— Какво става с моя учител?
Алекс бе принуден да отвърне поглед от Лили.
— Още не съм открил подходящия.
— Добре — каза момчето. — Последният приличаше на мръсно прасе.
Графът повдигна вежди.
— На какво?
Лили заговорнически се наведе към момчето.
— Хенри, не използвай думи, които си научил от леля си Лили, докато не си тръгне брат ти.
Алекс, без да се замисли, я хвана за ръката.
— Госпожице Лоусън, за пореден път ми доказвате, че съм прав да ви държа далеч от него.
Тя го погледна, като очакваше да види суровото му изражение. Но вместо това срещна една момчешка закачлива усмивка, която накара сърцето й да се преобърне. Имаше усещането, че е извършила едва ли не подвиг, като го е накарала да се развесели. Усмихна му се в отговор и се обърна към Хенри:
— Знаеш ли защо брат ти не ти е намерил все още учител? Защото няма да се задоволи с нещо по-малко от Галилей, Шекспир и Платон, събрани в една личност. Съжалявам за теб, момче.
Изражението на Хенри показваше колко ужасно би било.
— Алекс, кажи й, че не е вярно!
— Имам си своите принципи — призна брат му и пусна ръката на Лили. — Да се намери подходящ учител ще отнеме повече време, отколкото си мислех.
— Защо не оставите Хенри да го избере? — предложи Лили. — Така той ще разглежда кандидатите, а вие ще се занимавате с другите си дела. И след като го избере, ще ви го представи за одобрение.
Алекс изпръхтя презрително.
— Ще ми се да видя какъв учител ще си избере Хенри.
— Смятам, че е отговорен за постъпките си. Освен това, ще бъде негов учител. Има какво да каже по темата, нали?
Изглежда малкото му братче се отнасяше много сериозно към въпроса. Синият му поглед се насочи към Алекс.
— Ще избера най-добрия, ще видиш.
Идеята не бе от традиционните. Но можеше да позволи на Хенри да поеме такава отговорност. Поне ще опитат.
— Ще помисля — обяви Алекс през зъби. — Но аз ще съм този, който ще има последната дума.
— Добре — каза Лили доволно. — Очевидно можете да сте понякога и разумен. — Взе картите от ръцете на Хенри, размеси и ги постави на пода. — Ще цепите ли, милорд?
Той я изгледа, като се питаше така ли действа в Крейвън’с, приканвайки с тези блестящи кафяви очи и отмятайки с ръка падналите кичури от лицето си. Никога не би могла да се превърне в традиционна и скромна съпруга. Винаги ще бъде атрактивен противник в играта, с поведение на куртизанка, комбинация от опитен играч и харпия… стотици неща наведнъж, но никога нямаше да бъде това, от което той се нуждае.