— На какво играете? — попита.
— Показвам на Хенри тайните на „Блек Джек“. — На устните й се появи предизвикателна усмивка. — Одобрявате ли го, Уолвертън?
Много бавно той постави ръка върху тестето и разцепи.
— Раздавайте.
Глава 5
Лили с изумление откри, че Алекс е опитен играч. Трябваше да прибегне до някои хитрости, за да спечели. Скришом поглеждаше горните карти, докато даваше съвети на Хенри. Понякога раздаваше от долните, или взимаше от средата. В един или два случая разбърка по специален начин, нещо, което бе усвоила от Дерек след многобройни тренировки пред огледалото. Ако Алекс подозираше нещо, не обелваше и дума.
— И сега това — каза на Хенри, когато взимаха последната ръка. — Става въпрос за едно положение, при което асото може да се смята и за едно, и за единадесет. Най-добрата стратегия е да заложиш на най-високия сбор и в случай, че не се получава, да дадеш асото за единица.
Хенри, следвайки инструкциите, даде една карта и се усмихна.
— Двадесет — каза. — Никой не може да ме надмине.
— Освен — вметна сухо Алекс — ако госпожица Лоусън не си го постави за цел.
Лили го погледна с подозрение, питайки се дали наистина не е забелязал машинациите й. Очевидно да, ако съдеше по примирената му физиономия. Даде последната си карта с рязко движение.
— Хенри печели — каза весело. — Следващият път ще играем на пари, момче.
— И дума да не става! — възкликна Алекс.
Лили избухна в смях.
— Не се горещете напразно, Уолвертън. Имах предвид да заложим няколко челина, не да го измамя и да ограбя цялото му наследство.
Хенри се изправи.
— Следващият път мисля да играем на маса и седнали на столове — каза. — Този под е по-твърд и от камък.
Алекс го погледна.
— Как си?
— Добре. — Момчето се усмихна, наясно с притесненията на брат си. — Добре съм, Алекс, наистина.
Графът поклати глава. Лили видя, както и предната вечер, разтревоженото му изражение, когато Хенри излезе от галерията с малко странна походка.
— Какво става? — попита тя. — Защо попитахте Хенри…?
— Госпожице Лоусън, — прекъсна я Алекс и се изправи, — никога не съм виждал жена да мами на карти с такова майсторство.
Коментарът й се стори смешен.
— Години на практика — каза с престорена скромност.
Алекс разтегли устни в усмивка, макар да бе изненадан от безочието й и белите му зъби изпъкнаха на фона на загорялата кожа. Подаде й ръка и й помогна да се изправи. Остави погледа си да се плъзне по цялото й тяло.
— Толкова ли беше важно да спечелите от едно дванадесетгодишно дете?
— Нямах такова намерение. Исках вас да победя.
— Защо?
Добър въпрос. Не трябваше да я вълнува дали ще спечели, или ще загуби срещу него. Лили отвърна на погледа му с известно неудобство. Опита се да покаже небрежност.
— Така ми се прииска.
— Ще бъде интересно някой ден да поиграем без номера. Ако сте способна на това.
— Да играем сега, милорд. Който загуби, отговаря на въпрос от победителя.
Хвърли сръчно две карти на пода, така че едната се приземи пред краката му — седмица, а другата се обърна пред нея — дама.
Алекс се загледа в наведената й глава. Изведнъж си представи как я взима между ръцете си, заравя глава в тези къдрици, вдъхва аромата й… Как пада на колене и притиска бедра в това крехко тяло, докато се изпълва с топлината й… Боже! Усети колко е напрегнат и се опита да отдалечи забранения образ. Да запази контрол. И когато тя вдигна глава, беше сигурен, че ще се досети за посоката на мислите му. Но изглежда, че тя не си даваше сметка.
— Друга? — попита Лили.
Алекс кимна с глава. Тя взе първата карта от тестето и я хвърли на пода. Десетка.
— Пасувам — каза той.
Лили размаха следващата карта във въздуха. Беше за нея — деветка.
— Спечелих, Уолвертън. А сега ми кажете защо сте толкова притеснен за Хенри. Защото са го изключили от училище? Заради оценките?
— Това са три въпроса — посочи иронично Алекс. — И преди да ви отговоря, искам да знам защо се интересувате.
— Момчето ми харесва. И наистина ме интересува.
Алекс си помисли, че най-вероятно казва истината. Изглеждаше, че тя и Хенри се разбират много добре.
— Не беше заради оценките — отговори. — Имал известни проблеми. Закъснения, лудории, нормалното. Директорът го е наказал… — Брадичката му се стегна.