На лицето му се появи усмивка. Имаше възможност да хване Лили в крачка на една от тайните й срещи с някой слуга, което щеше да му послужи за извинение да я изгони от имението. Ако тя изчезнеше, нещата щяха да си дойдат на мястото.
Придвижи се тихомълком по коридора. Виждаше Лили долу, на първия етаж. Вървеше по мраморния под, влачейки след себе си края на бялата си нощница. Отиваше да се срещне с любовника си. Ходеше бавно, като че ли предвкусвайки предстоящото удоволствие. Алекс усещаше някаква горчивина, трудна за обяснение, някаква смесица между гняв и объркване. Мисълта за това, какво ще прави Лили с друг мъж, пораждаше у него желание да я накаже.
Насочи се към стълбите, но после спря… Какво правеше? Графът на Уолвертън да се крие в сенките на собствената си къща. Почти болен от ревност… да, ревност… благодарение на една луда и нейните среднощни срещи.
Каролин би си умряла от смях. По дяволите, Каролин! По дяволите всичко! Смяташе да я спре. По-добре мъртъв, отколкото да й позволи да прекара нощта в удоволствия. Решително слезе по стълбите и пипнешком потърси малката масичка, върху която си спомняше, че има лампа. Запали я и последва Лили към кухнята на долния етаж. Но когато мина покрай полуотворената врата на библиотеката, долови няколко въздишки. Повдигна ядосано вежди, тъй като ставаше въпрос за Лили, която мърмореше нещо като „Ник… Ник…“.
Алекс рязко отвори вратата.
— Какво става? — Огледа помещението, но видя само деликатната женска фигура, сгушена върху едно канапе. Обгръщаше тялото си с ръце. — Госпожице Лоусън.
Приближи се към нея. Светлината от лампата се отразяваше в очите й и придаваше на кожата й меко сияние. Потреперваше хаотично, устните й оформяха думи без звук, а челото й бе набръчкано от безгранична тъга.
На устните му се появи презрителна усмивка. Лили явно е разбрала, че я следва.
— Малка комедиантка — промърмори. — Тук не действат преструвките ти.
Тя изглежда не го чу. Очите й бяха облещени като в транс.
— Достатъчно. — Постави лампата на близката маса. Установи, че тя продължава да го игнорира, което все повече го ядосваше. — Госпожице Лоусън, ще ви изведа оттук за косите, ако е необходимо. Това ли искате? Да направите сцена? — Търпението му достигна своите граници, тъй като тя отказваше да го погледне. Хвана я за раменете и силно я разтърси. — Казах, че е достатъчно…
Експлозията от движения, която последва, го завари неподготвен. Лили извика като ранено животно, скочи от канапето и започна да раздава френетични удари из въздуха. Удари се в масичката и лампата би паднала на пода без бързата намеса на Алекс. Той отдръпна назад главата си, за да избегне одраскванията на тези малки пръстчета, превърнали се в опасни лапи. Въпреки, че ставаше въпрос за крехка жена, му бе трудно да я озапти. Най-накрая успя да я притисне към себе си. Тя остана вдървена и дишаше на пресекулки. Алекс прекара пръсти през разкошните й къдрици и я накара да склони глава на рамото му. Изрече няколко нецензурни думи и после опита да я успокои.
— За Бога, Лили, всичко свърши. Успокой се… спокойно…
Продължи да я прегръща с всичка сила и Лили едва можеше да диша. Не знаеше къде се намира и не можеше да говори свързано. Той постави главата й под брадичката си и започна нежно да я люлее.
— Аз съм — промърмори. — Алекс. Всичко е наред. Спокойно.
Лили бавно започна да идва на себе си, като че се събуждаше от дълбок сън и установи, че е пленница на нечия здрава прегръдка. Руси косми гъделичкаха бузата й и ноздрите й се пълнеха с вълшебен мъжки аромат. Беше Алекс Рейфорд, който я държеше в прегръдките си, учуди се тя.
Плъзгаше бавно ръка по дължината на гърба й. Не бе свикнала някой да я гали с такава фамилиарност. За момент поиска да се отблъсне, но това бавно движение намаляваше напрежението в тялото й.
Алекс я усещаше топла и лека. Нещо в него извираше, сладко и напрегнато, и го плашеше. Изглеждаше, сякаш тишината още повече ги сближава.
— Уолвертън?
— Спокойно. Още не си добре.
— Как… какво се случи?
— Забравих едно старо правило — каза сухо той. — Нещо от рода да не будиш сомнамбулите.
Значи вече знаеше. О, Боже, и сега какво ще стане? Вероятно страховете й я предадоха, понеже той започна отново да гали гърба й.
— Това се случи и през другите нощи, нали? — Дланта му се плъзгаше по цялата дължина на гръбнака й. — Трябваше да ми кажеш.