— И да ти се поднеса на тепсия, та да ме вкараш в лудница? — отговори тя трепереща, като се опита да се отдръпне.
— Стой мирно. Още си в шок.
Никога не й бе говорил с толкова любезен тон… Дори не приличаше на неговия глас. Лили смутено примигна. Никога през живота й не я бяха прегръщали по този начин. Дори Джузепе, въпреки цялата си страст, докато траеше връзката им. Чувстваше се несигурна. Не си бе представяла подобна ситуация. Рейфорд по халат, без връзка и тем подобни. Гръдта под лицето й бе твърда като гранит и бедрата, които усещаше срещу своите, не можеха да бъдат по-здрави. Чуваше ударите на сърцето му в ушите си.
— Искате ли едно питие? — попита Алекс.
Трябваше да я пусне. Или това, или да я събори на пода. Бе на ръба.
Тя кимна с глава върху гърдите му.
— Коняк.
Събра всичките си сили да се отдели от него. Седна на едно кожено канапе, докато Алекс отиде до шкафа с напитките. Косите му блестяха като злато на светлината на лампата. Лили прехапа устни, но продължи да го гледа. Смяташе го за арогантен тип, последния човек на света, от когото би приела помощ. Но в продължение на един миг се бе почувствала сигурна и защитена в прегръдките му.
Видя го да се приближава и си напомни, че той е враг. Не трябваше да го забравя.
— Ето. — Постави чашата в ръцете й и седна до нея.
Тя отпи една глътка. Конякът беше мек, доста различен от сладникавите запаси на Дерек, но й помогна да се съвземе. Отпиваше бавно и поглеждаше скришом към Алекс. Не се осмеляваше да го попита дали смята да разкаже на някого за случилото се.
Той като че ли четеше мислите й.
— Кой друг знае?
— Да знае какво?
Устата му се сви нетърпеливо.
— Често ли ви се случва?
Лили се зае да разклаща коняка в чашата си. Изглеждаше погълната от заниманието.
— Ще трябва да говорите с мен, Лили, — усмихна й се Алекс.
— За вас съм госпожица Лоусън — отвърна лениво тя. — Сигурна съм, че сте любопитен относно среднощните ми навици, но не се месете.
— Давате ли си сметка, че можехте да се нараните? А и други, не само себе си. Преди малко щяхте да обърнете лампата и с това да причините пожар.
— Вие сте виновен! Уплашихте ме!
— От колко време ви се случва това?
Лили се изправи и го погледна.
— Лека нощ, милорд.
— Седнете. Няма да си тръгнете, преди да отговорите на няколко въпроса.
— Може да си чакате до утре сутрин. Аз се прибирам в стаята си. — Тръгна към вратата.
Алекс я задържа за ръката и я принуди да го погледне.
— Още не съм свършил с вас.
— Махнете си ръцете от мен!
— Кой е Ник? — Видя как страхливо се отварят очите й и разбра, че е уцелил болното място. — Ник — повтори саркастично. — Мъжът, с когото спите? Някой любовник? И вашият sher ami Дерек знае ли за съществуването му или…
Лили плисна съдържанието на чашата в лицето му.
— Не смейте да повтаряте повече това име!
Конякът се стичаше на златисти вадички по страните му.
— Страничен любовник — подигра й се. — Не се учудвам, че жена като вас скача от легло на легло.
— Как се осмелявате да ме обиждате? Аз поне ограничавам изневерите си до живите! — Алекс пребледня. — Смятате да се жените за сестра ми, а продължавате да сте влюбен в Каролин Уитмор. В една мъртва жена! И това ако не е откачено! Освен това, не е честно спрямо Пенелопе и вие го знаете. Какъв съпруг ще й бъдете, обсебен от миналото?
Внезапно Лили си даде сметка, че е отишла твърде далеч. Лицето му приличаше на застинала маска. Спомни си някои фрази, които бе чела някога, и които много точно го обрисуваха: „По-свиреп и много по-неумолим от изгладнял тигър…“ Гледаше я с широко отворени очи и с такава настойчивост, че почувства да я обзема ужас. Чашата се изплъзна от ръката й и падна с тъп звук на италианския килим. Понечи да избяга, но вече бе късно. Алекс я държеше затворничка. Изви главата й назад, така че тя нямаше друга възможност, освен да се извива от болка.
— Не — изохка, като очакваше всеки момент да й счупи врата.
Но вместо това усети как устата му завладява нейната, а едната му ръка придържа главата й неподвижна. Изненадата и болката бяха толкова големи, че Лили прехапа устни и вкусът на кръвта се смеси с този на коняка.
Тогава Алекс повдигна глава и изстена. Сребристите му очи блестяха от желание, бронзовата му кожа гореше. Пръстите му, един по един, освобождаваха главата й. Придвижи палец до крайчеца на устните й.