— Госпожице Лоусън…
— Да?
Икономът преглътна.
— Ще ми позволите ли да попитам колко време ще остане графът с нас?
— О, само тази нощ. И настани някъде кочияша му.
— Много добре, госпожице.
Докато Бъртън се оправяше с въжетата, Лили се вгледа в гиганта, който лежеше в леглото й. Алекс не помръдваше. Излегнат така, със затворени очи, изглеждаше млад и уязвим. Без обичайното си намръщено изражение излъчваше някаква невинност…
— Трябваше да го направя — каза извинително. Наведе се и погали разбърканата му коса.
Поразхлаби вратовръзката да не го стяга. Коприната още пазеше топлината на тялото му. После разкопча елечето и първите две копчета на бялата ленена риза. Без да иска, докосна с пръсти кожата на гърдите му и потрепери от странно удоволствие. Не можа да се сдържи и погали загорялата буза, твърдата брадичка, копринените коси. По това време на нощта брадата му бе набола и кожата му приличаше на грапаво кадифе. Дори паднал ангел не можеше да притежава такава атрактивна смесица от светлина и тъмнина. Лицето му още пазеше останки на напрежение и умора, дори и в безсъзнание. Много алкохол и малко сън. И болка, акумулирана толкова време, че хвърляше незаличима сянка върху чертите му.
— Ти и аз сме еднакви в известна степен — промърмори. — Гордост, характер и инат. Ще преобърнеш планина, за да постигнеш целите си, но ти, скъпи, дори не знаеш къде е планината. — Усмихна се, като се сети как изхвърляше дрехите й през прозореца.
Подчини се на някакъв внезапен импулс, наведе се и леко положи устни върху неговите. Бяха топли. Помисли си за онази целувка в библиотеката. Повдигна глава да го погледне.
— Събуди се, спящи принце, — прошепна. — Време е да разбереш на какво съм способна.
Алекс започна да идва на себе си. Раздразнен, се питаше кой бие барабан. Звукът отекваше в главата му. Опита се да я помръдне и усети болка.
— Няма нищо — шепнеше един глас. — Спокойно, ще се оправите.
Отвори очи и видя пред себе си лице на жена. Помисли, че отново сънува Лили. Бяха нейните очи, с цвета на отлежало уиски и примамливата й уста с очарователна усмивка. Усети топлината на нечии пръсти, галещи го по бузата.
— Проклятие — промърмори. — Цял живот ли ще ме преследваш?
Усмивката на Лили се разшири.
— Това зависи от вас, милорд. Не, не мърдайте, че ще падне леда. Бедната ви глава. Опитах се да ви ударя възможно най-леко, но и достатъчно силно, за да не се налага да го правя два пъти.
— К-какво? — попита той, все още замаян.
— Ударих ви по главата.
Алекс примигна. Започваше да вижда по-ясно и осъзна, че не сънува. Спомни си, че влезе в спалнята й… удара по главата. Изруга. Лили беше седнала до него с кръстосани крака, а той лежеше с цялата си дължина на леглото. Под притеснението прозираше триумфалния й поглед, което го ядоса и постави нащрек.
— Хенри…
— Не се притеснявайте. Добре е. — Усмихна се. — Прекарва нощта с един мой приятел.
— Какъв приятел? Кой?
Лили го погледна предпазливо.
— Не си вадете предварително заключения. Ако имах и най-малкото съмнение…
Той се помъчи да стане.
— Кажете ми с кого е!
— С Дерек Крейвън.
— Този мошеник, който се заобикаля с крадци…
— Хенри е в пълна безопасност с Дерек, имате думата ми…
Лили задавено извика и скочи от леглото, когато Алекс изрева:
— Мръсница!
Бе вързан с въжета за колоните на леглото, както китките, така и глезените. Извиваше глава наляво-надясно, а очите му щяха да изскочат от орбитите. Изръмжа и бе обхванат от такава атака на ярост, че разтресе леглото. Бореше се с въжетата като див звяр, хванат в капан. Лили притеснено го наблюдаваше, но се поуспокои, като видя, че леглото издържа на бесните напъни. Накрая Алекс сложи край на битката. Дишаше тежко.
— Защо? — попита. — Защо?
Лили отново приседна на леглото, но вече не толкова доверчива. Не й харесваше да го гледа вързан и безпомощен, въпреки победата, която означаваше. Не изглеждаше естествено. И въжетата бяха започнали да оставят белези по китките му…
— Спечелих, милорд, — каза със спокоен глас. — Трябва да го приемете. Признавам, че тактиката ми не е много спортсменска, но всичко е позволено, както се казва. — Разтри схванатите мускули на врата си и се прозина. — Докато ние си говорим, Закари Стамфорд се намира в Рейфорд Парк. Тази нощ ще избягат с Пенелопе за Гретна Грийн, за да се оженят. Предложих безвъзмездно услугите си да ви задържа. И когато ви пусна на свобода, вече няма да можете нищо да направите. Не можех да ви позволя да се ожените за Пенелопе, не и с толкова влюбения в нея Закари. Той ще я направи щастлива. А вие… ще си възстановите гордостта за нула време. — Усмихна се, като видя кървясалите му очи. — Казах ви, че няма да е ваша. Трябваше да вземете на сериозно предупреждението ми. — Наведе кокетно глава в очакване на отговора му. — И така? Какво е вашето мнение?