На Алекс му бе трудно да говори. Но го направи с гръмовен глас.
— Мнението ми? Трябва да бягате. И да се молите на Бога да не ви настигна.
Само Алекс Рейфорд можеше да е толкова заплашителен, дори и вързан за ръцете и краката. Думите му съдържаха смъртоносна заплаха. Лили реши, че може сама да се справи, каквато и трудност да възникне.
— Направих ви услуга — посочи. — От утре можете да потърсите по-подходяща за вас жена от сестра ми.
— Исках сестра ви.
— Никога нямаше да сте щастливи. Мили Боже, не мисля, че ви харесва идеята да се ожените за момиче, което винаги ще се страхува от вас, нали? Сигурна съм, че следващия път, ако сте умен, ще изберете някоя с по-силен характер. Но не… Най-вероятно пак ще се сгодите за някое кротко агънце. Вие, вълците, ги предпочитате.
Болката в главата, опитите да се освободи, гнева и отчаянието причиниха замайване на Алекс. Бе загубил всичките си близки — майка си, баща си, Каролин. Позволи си да мисли, че никога няма да загуби Пенелопе… Господи! Не можеше да понесе повече, без да полудее. Стисна яростно челюсти.
— Лили, — каза с дрезгав глас. — Развържи въжетата.
— Не мисля да го правя, ако смятам да остана жива.
— Това е единствения начин да го постигнеш.
— Утре сутринта ще сте свободен — увери го. — Ще можете да вземете Хенри, да се приберете вкъщи и да планирате отмъщението си. Щом Пени е на сигурно място, не ме интересува.
— Вие никога няма да сте в безопасност — каза Алекс през зъби.
— В този момент съм. — Нахално му се усмихна. Тогава усети и други чувства у пленника си, скрити под гнева. Усмивката й се стопи и гласът й прозвуча нежно. — Не се притеснявайте за Хенри. В добри ръце е… Управителят на Дерек ще се погрижи да не си навлече проблеми. Хенри през целия път дотук не спираше да ви хвали. Мъж, който внушава такова обожание у едно дете, не би трябвало да е толкова ужасен в края на краищата. — Постави ръце от двете страни на снажното тяло и го погледна в очите. — Не за Хенри се притеснявате, нали? За какво тогава?
Алекс затвори очи за да не я вижда, молейки се този кошмар да свърши по-скоро. Но тя продължаваше да човърка в раните му.
— Никой преди не ви е побеждавал със сила, нали? — попита тя.
Той се концентрира върху дишането и опита да се успокои.
— Откъде тази болка по загубата на сестра ми? Ако наистина това искате, лесно ще си намерите подобна на нея. — Лили направи пауза и после добави: — Ако намерението ви е да е някоя, която няма да изтрие спомена за Каролин. Какъв срам. — Поклати глава. — Много малко мъже са способни на траур в продължение на толкова години. Това показва способността ви да обичате, или упоритостта ви. Питам се каква ли е причината.
Алекс отвори очи. Лили трепна изненадано. Сивото на очите му се бе превърнало от лед в опушено сребро. Усети някакъв странен прилив на съчувствие.
— Не сте единствения, който е претърпял някаква загуба — опита се да звучи спокойно. — И аз съм го преживяла. Вече съм експерт в самосъжалението. Не върши никаква работа, освен, че ви кара да се чувствате по-зле.
Покровителственият тон още повече ядоса Алекс.
— Ако мислите, че загубата на онзи самовлюбен младеж може да се сравни със случилото се с Каролин…
— Не, не говорех за него. — Лили го наблюдаваше леко изненадана, питайки се как е разбрал за лорд Хиндън. Явно го е измъкнал от Зак. — Чувствата ми към Хари не бяха нищо повече от каприз. Човекът, когото обичах и загубих, е друг, съвсем различен. Бих умряла за него.
— Кой е?
— Това е тайна.
Главата му се отпусна на възглавницата.
— Може би лошото ви настроение ще отмине с напредването на нощта — предположи Лили и внимателно оправи яката на ризата му. Знаеше прекрасно, че колкото по-равнодушна се показва тя, толкова повече ще се пали той. — Когато помислите разумно върху всичко това, ще си дадете сметка, че е най-доброто за всички. Включително и за вас. — Видя, че продължава да опъва въжетата. — Не го правете. Ще ви излязат мехури. Отпуснете се. Бедният Алекс. Сигурно ви е трудно да приемете, че една жена ви е победила. — В очите й танцуваха радостни искрици. — Ще запазя завинаги този спомен. Графът на Уолвертън, оставен на милостта ми. — Наведе се и почти докосна устните му. — Кажете ми сега, милорд, какво ще направите, ако успеете да се освободите?