— Ще ви удуша.
— Сериозно? Или ще ме целунете, както го направихте в библиотеката?
Той примигна и се изчерви.
— Смятайте го за грешка — промърмори.
Лили се почувства наранена от презрителния тон. Опитът й с мъжете — бягството на Хари, ужасното разочарование с Джузепе, дори липсата на интерес от страна на Дерек — й бе показал, че й липсваше онова, което правеше една жена желана. Защо се различаваше от останалите жени? Какво мистериозно нещо я правеше толкова непривлекателна? Едно дяволче й нашепна да покаже на Алекс колко е безпомощен. Приближи се още повече, така че дъхът й овлажняваше брадичката му.
— В библиотеката бях в неизгодна позиция — каза. — Някой целувал ли ви е против волята ви, Алекс? Може би ще ви хареса да научите какво е усещането.
Алекс я гледаше свирепо, като че ли е полудяла. Тя се усмихна и залепи една лека целувка на стиснатите му устни, без да отваря уста. Той отдръпна глава назад като попарен. Знаеше, че тя се готви да го измъчва. Първо целувка, после ще оскубе един по един космите на гърдите му.
Лили го наблюдаваше мълчаливо. Дишаше затруднено, незнайно защо. От яд? Или защото целувката го развълнува?
— Трябва ли да смятам това за друга грешка? — попита шепнешком.
Гледаше я изумен.
Отново наведе глава към него. Той вдиша дълбоко, но не се отдръпна. Тя нежно погали устните му, без да предлага повече от един изучаващ допир. Алекс понасяше милувката със силно стиснати клепачи, като че бе подложен на болезнено мъчение. Напрежението от обтягането на въжетата направи гърдите му твърди като камък. Когато деликатните й пръсти погалиха врата му, той издаде гърлен стон.
Лили се настани по-удобно върху него. Искаше още, но не знаеше нито какво, нито как. Тогава той намести главата си върху възглавницата, за да се нагоди към нейната. Лили прекара ръка под него и инстинктивно усили натиска върху устните му. Допирът на влажния му език я разтърси от удоволствие. Алекс усети тръпките и учестения й пулс върху бузата си и повдигна глава в търсене на още. Тя не се отдръпна, остана върху него, отворена и сладка.
Алекс сви ръце в юмруци, пленник на тялото си, леглото и своята безпомощност. Нищо вече не можеше да спре вълните на възбуда. Болеше го цялото тяло, ръмжеше и ругаеше. Отдръпна уста, за да я зарови в ухаещата извивка на шията й.
— Недей повече — каза рязко. — Или ме развържи, или спри.
— Не — каза тя с пресекващ глас. Никога преди не се бе чувствала толкова дръзка. Зарови пръсти в косата му. — Давам ти урок…
— Махни се от мен! — извика той и Лили подскочи.
Но след малко отново започна да се движи, нагаждайки се върху тялото му, без да престава да го гледа в очите. Той потрепери и прехапа устни. Усещайки цялата й тежест върху възбудената си мъжественост, започна несъзнателно да се извива нагоре. Не бе достатъчно. Искаше още, искаше топлината й да го обгърне, да влезе в нея. Успя да проговори:
— Достатъчно, Лили… стига.
Тя дишаше тежко и имаше същото предпазливо изражение, както когато прескачаше препятствията по време на лов. Алекс не можеше да разбере какво става в главата й, докато тя не проговори.
— Сега кажи името й — подкани го с едва доловим глас. — Кажи го. — Алекс се напрегна. — Не можеш — прошепна Лили. — Защото желаеш мен, а не Каролин. Усещам го. Аз съм жива, дишам и съм тук. И ме желаеш.
В този миг хиляди мисли минаха през главата на Алекс. Търсеше Каролин, но не беше там. Откриваше само един блед спомен, цветни сенки, звуци. Единственото истинско нещо бе лицето пред него. Устата й, долепена до неговата. Деликатното тяло, което го подлудяваше.
Не отговори, но тя прочете истината по погледа му.
Лили можеше да се отдръпне в този момент, триумфираща, наслаждавайки се на победата си. Но изстена и отново го целуна. И той се предаде, обезоръжен, неспособен да откаже. Ръцете й продължаваха да изследват лицето и врата му, а той въздъхна пред необходимостта да я погали, да я притисне силно към бедрата си. Но беше пленник и тя бавно го убиваше. Въжетата се врязваха все по-дълбоко.