Когато керванът стигна по-късно до местоназначението си, приключението естествено беше разтръбено във всички тоналности.
Достигна и до ушите на Махди Мохамед Ахмед, който каза:
— Онзи негър Ер Рих е бил като вятъра, бързо и страхливо е ударил на бяг. Той е трябвало да умре, защото не си е довършил молитвата. В Съдния ден ще се сгромоли в Джехенната от Моста на изпитанието. Но Ракаб ес Сераф е храбър водител. Аз ще го повиша до мюлазим[3]. А героят Ес Сагхир е дребен по снага, но голям по смелост. Той ще встъпи в редовете на моите гавази и ще носи почтеното име Абу ел Бундукия, Баща на пушката, докато Аллах го повика при себе си. Фи аман Аллах! (Аллах да го закриля!)