Но и през ум не му беше минавало, че може да проявява афинитет и към такива задълбочени въпроси. Смяташе, че държат отговорни за живота и човека бедняците, купуваните и продавани като него самия роби, черногледите.
— А сега да видим какво е останало след пророка Сюлейман[21].
Ибрахим наостри уши, погледна го да види какво ли е останало.
— Справедливостта ли, любовта му към царицата на Саба[22] ли, храмът му в Кудюс[23] ли? — Видя, че Ибрахим мълчи насреща му, и продължи: — Той е увековечен заради справедливостта му, любовта му към царицата на Саба. Храмът му, за чието великолепие и импозантност трябвало да се мълвят легенди дори и след като времето го заличи. В земята не остана и зрънце от всичко това, но името му ще живее. То ще пребъде.
— Имате право.
— Тогава хайде да видим теб с кое име да те запомним. С кое име искаш да останеш безсмъртен?
Да остане безсмъртен ли? „Аз ли?“ — се стрелна в мозъка му. Стана му смешно. Отказа се. „Безсмъртният роб!“ — надсмя се над себе си. Наведе глава.
— Вие кое предпочитате?
Лицето на Сюлейман се озари.
— Щом предоставяш на нас да решим, другите ти имена да останат в миналото. Както казах и в чифлика на господарката ти, нека османската държава те запомни като Паргалъ Ибрахим. Така ще носиш името и на твоята родина, и ще се впишеш като османски гражданин. Нека това да бъде твоето име, така да влезеш в историята.
Махна с ръка. Моментално иззад паравана отдясно излезе един прислужник. С ръце върху гърдите, той направи поклон до земята.
— Донеси ни сироп!
Слугата се оттегли заднешком пак така със скръстени върху гърдите ръце. Едва изчезнал зад паравана, Сюлейман подвикна:
— Да дойде и Гафар ага!
Забеляза, че на Ибрахим му е любопитно кой е този човек, и обясни:
— Моят секретар. Много държи да прави всяко нещо по правилата, но си е добър човек. Обърни внимание какво прави. Току-виж някой ден се оказало полезно за теб.
На вратата, през която влезе преди малко Ибрахим, се потропа едва-едва.
— Влез, Гафар ага!
Вратата се открехна, на прага се появи човек. Личният секретар Кантарджъзаде Гафар ага стоеше там точно така, както му беше обяснил преди малко.
Още като го зърна, Ибрахим се изтегли на мястото, където седеше, леко напред. Приседна на ръба на миндера, както му беше казал. Събра краката, постави ръце върху коленете. И за да не се окаже очи в очи с него, наведе глава напред.
Като видя новака да седи на миндера в присъствието на принца, личният му секретар се стъписа, но побърза да се съвземе. И заключи за себе си: „Сигурно Сюлейман го е накарал да седне! Само той може да приеме вчерашно момче и да му каже да седне срещу него“. Хвърли му крадешком поглед. И възкликна: „Браво! Седнал е както го научих. Виж го ти, не поглежда и принца в лицето, ръцете му лежат на коленете. Чудесно… Ето на това му казват: „Ще стане човек!“. Бързо ще узрее“.
Сюлейман следеше как личният секретар оглежда Ибрахим и разсъждава наум. Засмя се:
— Ага…
— На вашите заповеди, принце!
— Сигурно отвън си се запознал. Нека и аз да ви представя един на друг. Паргалъ Ибрахим! — посочи го той с глава. — Отсега нататък ще бъде при нас. Още не сме измислили с какви задължения да го натоварим. Обаче каквито и да бъдат, същинската му работа е „доверен приятел“. Така да се знае от всички, а които не знаят, да им се съобщи. Паргалъ е нашият другар, приятел. И очакваме да се държите с него както подобава.
Сюлейман беше наясно какво си прехвърля през ум личният му секретар: „Доверен приятел? Другар? Това потурчено недодялано момче, този роб? Другар, а?“. Но както винаги, Гафар ага не смени цвета на лицето си, не се издаде колко е смаян. Кимна с леко наведената си към дясното рамо глава. Сякаш само за миг очите му се плъзнаха към Ибрахим — и това си беше!
Всъщност най-смаян се оказа Ибрахим. По всичко личеше, че не е очаквал да бъде представен така на личния секретар.
Също като Гафар ага, и Ибрахим редеше в себе си въпрос след въпрос: „Доверен приятел ли, другар ли?“ Доверен приятел на принц Сюлейман! Негов другар! Недодяланото момче, към което беше заповядано да се държат по съответния начин!
— Приятелят ми да бъде настанен близо до моите покои. Всичко да бъде приготвено както трябва. Ако не ми хареса, виновните ще се простят с живота!
22