Сюлейман отдавна вече беше далече. Прислужници, пазачи, охранители, всички, които в този момент се намираха в градината, се разтичаха да намерят и доведат при него човека, за когото падишахът им заповяда.
— Кой е този Паргалъ? — се питаха един друг.
— Някакъв европеец, любимецът на господаря.
— Неверник, а?
— Не знам нищо повече по този въпрос! — подхилваше се друг. — Та няма да му смъкна гащите, за да го гледам какъв е!
Хатидже беше объркана. А изглежда, точно това я дразнеше. Мърмореше, мърмореше и вървеше по чакълестата алея. Оня е магьосник. Омаял е падишаха. „Мен обаче няма да можеш!“ — реши тя.
XLVII
Сюлейман беше с гръб към вратата. Седеше на огромния диван до прозореца и се взираше в мрачното море отпред. Чу, че Ибрахим влезе, но въпреки това не се обърна да го погледне.
Това спешно повикване не предвещаваше нищо добро. Когато най-сетне прислужниците откриха Ибрахим, те го гледаха с такова съжаление, като че ли му беше подписана смъртната присъда.
Обади се шепнешком, като се постара да прозвучи с настроение:
— Повелителю! Заповядали сте да ме извикат?
— Получихме писмо от баща си, ага!
Господи, помисли си Ибрахим. Писмо от умрял ли?
— Учудва ли те? Какво чудно има в това?
Забеляза, че тонът на падишаха на талази постепенно се повишаваше. Помисли си: „Дори не ме нарича вече Ибрахим!“ Все едно беше изхвърлил от речника си думите Ибрахим и Паргалъ. Моментално го обзе страх: „Наклеветиха ли ме?“. Дори не беше минал и ден, откакто пристигнаха в двореца! Нито придворните го познаваха, нито той — тях. Кой можеше да го очерни, а и да можеше, какво щеше да измисли? Никой нищо не можеше да каже!
Без да се обърне към него, падишахът му протегна дясната си ръка. Държеше голямо парче пергамент.
— Писмото от баща ни. Нали виждаш туграта отгоре? Искам да го прочетеш!
„Работите отиват на зле! — си рече Ибрахим. — Защо ще иска да чета писмото от умрелия му баща? Защо не ме поглежда? Защо е ядосан?“
Пристъпи с подкосени крака. Издърпа пергамента от ръката на падишаха, който така и не спираше да се взира в морето.
— Чети!
— Господарю?
— Чети, ти казах, ага! Чети го на висок глас, така че и ние да го чуем. Но кажа ли спри — спирай!
Ибрахим започна. Отначало гласът му трепереше. Смути се. Постепенно смущението му отстъпи място на ужаса. „Велики Исусе! Но това са нещата, които и аз говорех на Сюлейман! И баща му посочва на сина си опасността от запад, също като мен!“
Как така Селим беше написал това писмо горе-долу с неговите изрази? Настръхна от моментално сполетялото го предположение? Да не се е усъмнил, че аз съм говорил на баща му тези неща? Но това е пълна глупост… Много… много тъпо.
— Не разбирам, господарю! — В гласа му прозвуча целия му смут. — Това е невероятно!
— Чети!
— Там, сине, се е появил един човек. Казва се Карл. Дали майка му е била луда, дали баща му, не знам, така се говори. Трябва да внимаваш с него. Започнал е да събира всички крале под неговите разпореждания.
Това не бяха ли собствените му мисли и заключения, нещата, които обясняваше на Сюлейман, без да му омръзне, неуморно, чак до зори. Сигурно дяволът беше чул какво говори и го беше пошушнал на падишаха. Как иначе би могъл да напише на сина си абсолютно същото, и то почти с точните му думи?
— Продължавай!
— Заигравал се с Французко. Никой не може да разбере врагове ли са, съюзници ли? Обаче заграби ли страната на франките, опасностите нарастват. Той насочи като кама към сърцето на Османската империя брат си Фердинанд, като провъзгласи този неверник за крал на Влахия. Настоява да получи от папата декрет за Кръстоносен поход срещу нас. Споразумял се е с венецианските неверници. Започнали са да подготвят огромна флотилия. От страх папата е получил подкрепата на испанеца, французина, венецианеца, генуезеца и на някои северни страни, които дори не знам как се наричат. Искам да ти кажа, че опасността расте, сине. В сравнение с нея змията Исмаил изглежда малка. Възможно е да бъде смазана. Иначе краят е лош. Ние вземахме такива мерки. Но щом сега четеш моето писмо, значи Пророкът не ми е позволил. Пири паша ще те осведоми за нашата подготовка. Но само Аллах знаеше и само ние накъде щяхме да тръгнем на поход. Сега съобщаваме нашите намерения на теб, младия падишах на Османската империя…
36