За какво ли я викаше Хафза султан? Дали не беше подочула нещо? Можеше онова лудо момиче да е вдигнало на главата си всичко наоколо, да е викало, крякало и това да е стигнало до майка ѝ. Можеше Сюмбюл ага да се е оплаквал какви ги върши московчанката, та разваля дисциплината в харема. Горкият, още накуцваше.
Още от вратата Хатидже видя, че майка ѝ е развълнувана, но щастлива.
— Ела, моя принцесо! — показа ѝ тя мястото до себе си. — Има вест от нашия син падишаха.
— Дай боже нашият господар да си е жив и здрав.
Хафза се усмихна.
— Да благодарим на Всевишния. Добре е със здравето и побеждава. Слушай!
След Одрин се придвижихме през Пловдив, през София за Ниш. Тъкмо започнахме да устройваме лагера си там, когато получихме новината, че нападателите на Смедеревския санджакбей принц Гази Хюсрев бей са завардили пътищата към Белград. Но нашият Паргалъ стои ли със скръстени ръце…
Хатидже трепна. „Паргалъ ли? Господи, случило ли му се е нещо?“
…За да попречи на врага да предприеме масирано нападение срещу нас, каза, че ще имаме полза, ако в околностите се направи точкова атака. Пашите и везирите утвърдиха идеята на личния ми секретар като уместна. Не сме го оценявали докрай този човек, валиде… По-умен от пашите ми воин, по-голям от везирите ми учен…
Хатидже се помъчи да не сменя цветовете по лицето си, но отвътре цялата затрептя. Изгаряше от желание да грабне писмото на батко си от ръцете на валиде и сама да го прочете. Колко бавно го четеше майка ѝ. В очите на Хатидже Паргалъ се издигна още повече. И само в нейните ли? Сигурно и в очите на брат ѝ! Я виж, повелителят го ценеше повече от агите, пашите и везирите!
Хатидже не видя, но Хафза султан усети вълнението на дъщеря си. Погледна я с крайчеца на окото, вътрешно се разсмя.
…И ние взехме решение съобразно съвета на Ибрахим. Великият везир тръгна напред. Една част превзе крепостта в Землин. Ние завоювахме Бьоюрделен[37]. Влязохме заедно с Паргалъ. Добре че предварително бяхме помислили за мостовете, валиде. На двадесет и шести юли Пророкът даде да си възседнем конете и да преминем Сава. Водихме тежка битка. Сега четем молитви за геройски падналите мои слуги — юнаците победители, на осми август влязохме в града Белград. Обаче крепостта, която не даде път на трима падишаси, се опъна и на нас. Двадесет и един дни и двадесет и една нощи не престанахме да бомбардираме туловището на крепостта. Слава на Всевишния, валиде! Белградската крепост, която не успя да превземе покойният ни дядо Мехмед хан Завоевателя, на двадесет и девети август, шестдесет и пет години след него, се предаде на султан Сюлейман, сина на покойния Селим хан…
Хафза султан поспря, за да отдаде благодарствени възхвали на Аллах. Въпреки че умът ѝ беше на друго място, Хатидже също благодари.
— Вземи го! — ненадейно каза Хафза султан. — Ти го чети нататък. Доста сме поостарели. Очите ни се измориха.
Разтреперана грабна писмото.
…Сестра ни Хатидже султан се тревожи. Нека кажа на нея, валиде, че батко ѝ, победителят, скоро ще се завърне…
Хатидже не успя да овладее изведнъж разтреперания си глас. Душата ѝ нададе ликуващ вик: „Връща се!“ Хафза султан не пропусна да забележи, че дъщеря ѝ се задави от вълнение.
— Еее? — нетърпеливо подхвърли тя. — Чети, Хатидже!
Тя и без това щеше да го прочете на един дъх:
…Не знам защо, майко султанке! Паргалъ Ибрахим настоява, че и сега е нормално да се върнем час по-скоро в столицата. По мои предвиждания ще стане в средата на септември. Ако остане на Паргалъ, още утре ще се метне на коня. Странен човек!
Хатидже прочете и останалото, но не запомни нито дума. Непрекъснато си повтаряше: „Връща се! Султанът на султаните, моят батко победител се завръща!“.
Ненадейно се засрами да си признае, дори пред себе си: „Ибрахим се завръща!“.
Средата на септември, а?
Изведнъж я обзе ужасна тревога. Щяха да се завърнат. А тя имаше толкова неща да свърши. Оставаше ѝ малко време. Не трябваше да отлага повече представянето на Александра пред валиде. Какво ще прави, ще струва, но червенокосата трябваше да е спечелила вече майка ѝ, преди Сюлейман да се е върнал. После щеше да дойде ред и на другите ѝ завоевания.
Хатидже се върна в стаята си засмяна до уши.
Белградската крепост падна. Сега чакат своя ред други крепости. Най-напред трябва да се превземе султанката майка. Сетне победителят — батко Сюлейман. След него идва ред на крепостта Паргалъ. Гюлбахар също се има за много нещо. „Или сама ще вдигне бялото знаме, или ние ще я нападнем и превземем.“