Выбрать главу

С просветнало лице Ибрахим погледна към принца.

— Благодарение на учителя на нашия господар закачих още една обеца на ухото си.

Полекичка извъртя глава към Хюдаи ходжа. Гневният допреди малко поглед сега беше разведрен.

— Няма да забравим съвета ви, лала[18] Челеби. Простете ми, ако одеве съм преминал границата. Това е то, мозък на роб!

Хюдаи Челеби подсказа с лека усмивка, че е приел извинението му. А в себе си заключи: „Ама че роб! Очите му преливат от интелект. И доста е образован. Виж го ти, как само води словесния двубой със Сюлейман!“.

— Според мен — обади се тихо той, — съмнението е дар от Аллах за неговите създания. То е украшение за ума. Извор на познанието. Без съмнение нищо не може да се научи. Нищо не може да се постигне. Дори животът на човека зависи от съмнението.

Полузатворените му очи се срещнаха с Ибрахимовите. Продължи, но в гласа му назидателният учителски тон вече отсъстваше, звучаха приятелски нотки:

— Пътят за отхвърляне на съмнението минава през отстраняването на колебанието. Ето затова са необходими фактите и доказателствата.

Лалата отново се обърна към принца:

— След като този богат на имена младеж твърди, че благозвучието, което е удивило нашия принц, произлиза от тази дъска, нека да ни покаже доказателството. Да видим що за звуци издава тя.

— Правилно! — засмя се Сюлейман. — Да видим сега твоето доказателство!

* * *

Ибрахим притисна цигулката между рамото и брадата си. Нагласи пръстите на лявата ръка над тънкия гриф. Имаше чувството, че ще се задуши от вълнение. Досега беше изтеглял лъка единствено заради себе си. А и за Ферахшад. Сега обаче щеше да свири за сина на най-могъщия човек на света. Поизправи се, без да обръща внимание на мърморенето откъм трапезата на свитата. Тъкмо се приготви да докосне с лъка струната „ла“, когато принц Сюлейман скочи набързо и го спря:

— Не, не!

Повечето от присъстващите на верандата си рекоха: „Стана тя, каквато стана! Този роб не спази поне малко благоприличие! Ще видиш ти, щом предизвикваш високопоставения си санджакбей така, че да скочи на крака. Ще ни даде да се разберем“.

Ибрахим стоеше все така с цигулката под брада и с лъка в ръка. Едва тогава чу мърморенето. Разтревожи се какво ли беше направил, че да ядоса пак тези бейове. А и физиономията на Сюлейман подсказваше, че ще заповяда нещо.

— Чакай! — каза той. — Не искам така!

Всички наостриха уши и зачакаха да видят как санджакбеят ще накаже роба.

— Ако тази дъска ражда благозвучие, което може да ни върне от пътя, не бива да я слушаме сред тропането на чинии и чаши. Ще е непочтително и към изпълнителя, и към слушателя.

Ибрахим бе удивен. Що за човек! Толкова години беше подмятан в ръцете на османлиите, но такъв като Сюлейман не беше срещал — толкова завладяващ, толкова умен, а и толкова благороден. Усмихна се на своя връстник със смесени чувства на благодарност.

Принцът плесна с ръце.

— Бързо раздигнете всичко това! Бързо, бързо! Не се бавете!

Разтичаха се прислужници и наложници. В надпреварата час по-скоро да се разчисти трапезата се включи дори и Ферахшад. Почти до самия шадраван приготвиха миндер за принца. Не искаше и да чува за чинии и паници, но все пак оставиха на достъпно за ръката му място купичка и една пълна със сироп кана с тънко гърло.

— Пригответе още един миндер до шадравана. Започне ли Ибрахим да тегли лъка, да не чувам повече ни гък, ни мък! В противен случай не отговарям за последствията!

Всичко вече беше наред, Сюлейман даде знак с ръце да не се говори повече, отиде и се настани върху постелката с кръстосани крака. Лицето му издаваше вълнение. Беше щастлив, притихнал, трепетен. Потупа с длан отсрещния миндер да покаже на Ибрахим къде му е мястото. Той отиде и клекна върху двете си колене. Поизпъна се, за да притисне цигулката с рамо, гърбът му се опря в камъните на басейна. Лекият вечерен полъх откъсна от фонтана прохладни водни капчици и ги посипа по тила му.

— Погледни натам, Паргалъ!

Сюлейман сочеше с пръст луната, блеснала в преливащата от морави в черни багри нощ като жълт, невиждан никъде по света китайски порцелан.

— Хайде! — прошепна. — Засвири такава мелодия, която да ни грабне и да ни понесе към луната и звездите.

вернуться

18

Прозвище и обръщение към възпитател, учител на принцовете в двореца, употребявано и за великия везир, и за високопоставени личности. — Б. пр.