Себастиан се обърна към журито. Един-двама от заседателите кимаха, а останалите си водеха бележки.
— Вземали ли сте леки наркотици в миналото? Може би като студент?
— Никога. Но страдам от сенна треска, така че понякога вземам антихистамин през лятото.
— Продавали ли сте някога през живота си наркотик на някого?
— Не, сър. Не мога да си представя нещо по-зло от това да печелиш от нещастието на другите.
— Нямам повече въпроси, милорд.
— Благодаря, мистър Грей. Мистър Кармън, можете да разпитате свидетеля.
— Какво мислиш, Арнолд? — прошепна Себ, докато обвинителят събираше книжата си и се готвеше за основното представление.
— Ако журито бъде подканено да каже решението си сега, нямам съмнения, че Хаким ще бъде оправдан — каза Арнолд. — Но не знаем какво крие в ръкава си обвинението, а Джордж Кармън е известен с това, че не си пада по правилника на Куинсбъри[9]. Впрочем забеляза ли, че Ейдриън Слоун е в залата и не пропуска нито дума?
35
Мистър Кармън бавно се надигна от мястото си, нагласи износената си перука и подръпна реверите на дългата си черна тога, след което отвори дебелата папка пред себе си. Вдигна глава и погледна ответника.
— Мистър Бишара, смятате ли себе си за човек, който обича да рискува?
— Не мисля — отвърна Хаким. — По природа съм доста консервативен и се опитвам да преценявам всяка сделка по достойнствата ѝ.
— В такъв случай позволете да съм по-конкретен. Комарджия ли сте?
— Не. Винаги изчислявам шансовете преди да поема какъвто и да било риск, особено когато работя с парите на други хора.
— Член ли сте на клуб „Клеърмонт“ в Мейфеър?
Мистър Грей тутакси скочи на крака.
— Това има ли някакво отношение към делото, милорд?
— Подозирам, че предстои да разберем, мистър Грей.
— Да, член съм на клуб „Клеърмонт“.
— Значи сте комарджия, поне със собствените си пари?
— Не, мистър Кармън. Рискувам само когато съм сигурен, че шансовете са на моя страна.
— Значи никога не играете на рулетка, блекджек или покер?
— Да, не играя. Всички те са игри на случайността, мистър Кармън, при които банката неизбежно излиза победител. Предпочитам да съм банкерът.
— Тогава защо членувате в клуб „Клеърмонт“, след като не сте комарджия?
— Защото обичам от време на време да играя на табла. В тази игра участват двама души.
— Но това не означава ли, че шансовете са петдесет на петдесет? А вие току-що казахте на съда, че рискувате само когато смятате, че шансовете са на ваша страна.
— Мистър Кармън, на Световния шампионат по табла в Лас Вегас преди три години се наредих сред първите шестнайсет. Познавам лично другите петнайсет играчи и имам политика да ги избягвам, което ми гарантира, че шансовете са винаги на моя страна.
В залата премина смях. Себастиан със задоволство видя, че дори един-двама от съдебните заседатели се усмихват.
Кармън побърза да смени темата.
— Преди пътуването ви до Нигерия били ли сте спирани някога от митнически служител?
— Не, никога.
— Значи сте можели да изчислите, че шансовете ще бъдат на ваша страна, преди да…
— Милорд! — извика Грей и скочи от мястото си.
— Да, мистър Грей, съгласен съм — каза съдията. Не е нужно да внасяте елемент на спекулация, мистър Кармън. Придържайте се към фактите по делото.
— Да, милорд. Добре, мистър Бишара, да се придържаме към фактите. Вероятно си спомняте, че преди малко ви питах дали преди сте били спирани от митнически служител и вие отговорихте, че не сте. Бихте ли желали да премислите отговора си? — Бишара се поколеба, което даде повод на Кармън да продължи. — Нека перифразирам въпроса, мистър Бишара, за да е сигурно какво ви питам, защото съм убеден, че не бихте искали да добавите лъжесвидетелството към обвиненията, пред които сте изправен.
Съдията като че ли се канеше да се намеси, когато Кармън добави:
— Мистър Бишара, за първи път ли ви арестуват за контрабанда?
Всички в залата затаиха дъх в очакване на отговора на Хаким. Себастиан си спомняше от делото за клевета на майка си, че адвокатите рядко задават насочващи въпроси, освен ако вече не знаят отговора.
— Имаше един случай, мистър Кармън, но признавам, че бях забравил напълно за него, може би защото обвинението бе оттеглено.
— Забравили сте напълно за него — повтори Кармън. — Е, след като вече си спомнихте, бихте ли споделили със съда защо са ви арестували тогава?
9
"Правила на маркиз Куинсбъри за спортно боксиране", написани през 1867 г. от Джон Греъм Чамбърс. — Б. пр.