— Ще ме върне обратно ли? — попита Карин.
Джайлс не беше сигурен дали се шегува.
— Добро утро, Харолд.
— Добро утро, Джайлс — каза гласът с характерния йоркшърски акцент. — Питах се дали няма да намериш време да отскочиш до Камарата днес. Искам да обсъдя нещо с теб.
— По кое време? — попита Джайлс.
— Имам пролука в единайсет, ако ти е удобно.
— Сигурен съм, че става, Харолд, но мога ли да проверя?
— Разбира се.
Джайлс закри слушалката с длан.
— Карин, кога ще дойде баща ти?
— Към десет, но преди това ще трябва да си купя някакви дрехи.
— Можем да излезем на пазар следобед — каза Джайлс и махна ръка от слушалката. — Ще се видим в Камарата в единайсет, Харолд.
— И какво ще нося дотогава? — попита Карин, след като той затвори.
Икономът се изкашля тактично.
— Да, Маркъм?
— Мисис Клифтън винаги оставя дрехи в спалнята за гости, сър. За спешни случаи.
— Това определено е спешен случай — заяви Джайлс, хвана Карин за ръка и я изведе от трапезарията.
— Тя няма ли да възрази? — попита Карин, докато се качваха по стълбите.
— Трудно е да възразиш на нещо, за което не знаеш.
— Няма ли да е по-добре да ѝ се обадиш?
— Имам чувството, че Ема сигурно се занимава с нещо малко по-важно от това да се чуди какви дрехи е оставила в Лондон — каза Джайлс, докато отваряше вратата на спалнята за гости.
Карин отвори големия гардероб и откри не една, а няколко рокли и костюми, както и цял рафт обувки, каквито никога не би видяла в кооперативен магазин за трудещи се.
— Слез долу, когато си готова — каза Джайлс.
През следващите четирийсет минути се мъчеше да изчете сутрешните вестници, макар че постоянно беше прекъсван от обаждания с поздравления и опити за уреждане на интервю. Чудеше се защо Харолд Уилсън иска да се види с него.
— Мистър Клифтън, сър — каза Маркъм, като му подаваше за пореден път телефона.
— Хари, как си?
— Добре. Прегледах сутрешните вестници и просто се обаждам да видя ти как си, след като за втори път се измъкна от немците.
Джайлс се разсмя.
— Никога не съм бил по-добре.
— Предполагам, че събирането с мис Пенгели е причина да си така доволен от себе си.
— Определено позна. Освен че е прекрасна, Карин е най-възхитителното, мило, деликатно и разумно създание, което съм срещал.
— Не е ли малко рано за такава категорична преценка? — попита Хари.
— Нe, този път наистина попаднах на съкровище.
— Да се надяваме, че си прав. А какво мислиш за пресата, която те описва като кръстоска между Ричард Ханей и Дъглас Бадър[3]?
— Аз лично се виждам повече като Хийтклиф[4] — със смях отвърна Джайлс.
— Е, кога ще ни бъде позволено да видим този невероятен диамант?
— Ще слезем до Бристол в петък вечерта, така че ако двамата с Ема сте свободни за обяд в събота…
— Себастиан ще идва в събота и Ема се надява да го уговори да стане председател на борда. Но сте добре дошли.
— Не, предпочитам да го пропусна. Защо не наминете през Барингтън Хол за обяд в неделя?
— На Карин няма ли да ѝ дойде малко напрегнато? — попита Хари.
— Когато си прекарал по-голямата част от живота си в комунистически режим, едва ли ще приемеш като напрежение обяд с Клифтънови.
— Ако си сигурен, ще се видим в неделя.
— Сигурен съм — каза Джайлс. В същия миг на вратата се позвъни. — Трябва да свършвам, Хари.
Затвори и си погледна часовника. Нима вече бе станало десет? Почти изтича в антрето, докато Маркъм отваряше външната врата.
— Добро утро, мистър Пенгели, сър Джайлс ви очаква.
— Добро утро — каза Пенгели и леко се поклони на иконома.
— Влизайте — каза Джайлс, след като се ръкуваха. — Маркъм, би ли сварил кафе, докато настаня мистър Пенгели в салона?
— Разбира се, сър.
— Карин трябва да се появи всеки момент. Дълга история, но се мъчи да реши коя рокля на сестра ми да сложи.
Пенгели се разсмя.
— Жените имат проблем да решат и коя от собствените си рокли да сложат.
— Имахте ли проблеми с намирането на адреса?
— Не, оставих се в ръцете на шофьора на таксито. Рядко изживяване за мен, но случаят е специален.
— Определено — каза Джайлс. — Възможност да се съберете с дъщеря си, когато си мислехте, че може би никога повече няма да я видите.
— Ще ви бъда вечно благодарен, сър Джайлс. И ако може да се вярва на „Телеграф“, разминало ви се е на косъм.
— Брукс преувеличава цялата история — каза Джайлс, докато двамата сядаха. — Но едва ли можем да го виним след онова, което е преживял.
3
Ричард Ханей — герой от романа "Г-н Стандфаст" на Джон Бюкан; Дъглас Бадър — въздушен ас на КВВС от Втората световна война. — Б. пр.