Когато видя какво има предвид под „едно малко“, Вирджиния се зарадва, че е поръчала две бутилки.
На вратата се почука и в стаята избутаха количка. Елегантно облечена сервитьорка поднесе чая за двама на масата до канапето. Вирджиния наля две чаши, докато Сайръс сядаше до нея. Тя отпиваше от чая си, докато Сайръс си сипваше второто уиски. Очевидно не проявяваше интерес към „Ърл Грей“. Тя се премести малко по-близо до него, като остави полата ѝ да се вдигне доста над коленете. Той се загледа в краката ѝ, но не помръдна. Тя се премести още по-близо и постави ръка на бедрото му. Той бързо пресуши чашата си и я напълни отново, което ѝ даде достатъчно време да разкопчае две копчета на копринената си блуза, докато плъзгаше другата си ръка нагоре по крака му. Сайръс не възрази, когато тя започна да разкопчава каубойския му колан и ризата.
— Ами Ели Мей? — промърмори той.
— Няма да ѝ кажа, ако ти не го направиш — прошепна Вирджиния, докато смъкваше ципа на джинсите и пъхаше ръка под гащетата му. Той отпи глътка уиски направо от бутилката, след което я награби.
Вирджиния остава съсредоточена върху непосредствената задача и след като свали ботушите и чорапите си, сръчно се освободи от останалите си дрехи, докато не остана съвсем гола. Погледна надолу към него и се усмихна. Никога не беше виждала нещо толкова малко. Той отново отпи и се свлече от канапето на пода, като едва не удари главата си в масата. Вирджиния се отпусна на килима до него. Канеше се да го издърпа върху себе си, но той заспа. Тя го претърколи внимателно и го остави проснат на пода.
Скочи, изтича до вратата, открехна я и окачи на дръжката табелката НЕ БЕЗПОКОЙТЕ. После се върна при Сайръс, отпусна се на колене, събра всичките си сили, подхвана го под мишниците и го завлече по килима към спалнята. Остави го на пода, докато дръпне завивките на огромното легло. После коленичи до него и с едно последно херкулесово усилие го вдигна и го качи на дюшека, благодарна, че е толкова дребен. Сайръс хъркаше доволно, докато го завиваше внимателно. Вирджиния напълни още една чаша „Мейкърс Марк“ и я остави на нощната масичка. След това затвори вратата на спалнята, дръпна тежките завеси н изключи всички лампи една по една, докато стаята не потъна в пълен мрак.
Когато най-сетне легна до него, носеше по себе си само едно нещо.
14
Вирджиния остана будна през по-голямата част от нощта, заслушана в гръмовното хъркане на Сайръс. Той се въртеше и мяташе, а когато се събуди, беше само за няколко секунди, след което захърка отново. Вирджиния не можеше да повярва, че Ели Мей е спала някога с този мъж.
Лежеше, часовете се точеха мъчително и тя осъзна, че се очертава дълга нощ. Сайръс не само беше пиян, но сигурно му се отразяваше и часовата разлика. Вирджиния посвети времето на подготвяне на план, който щеше да задейства веднага щом той се събуди. Дори репетира какво ще каже, докато не овладя думите съвършено.
Той се събуди малко след шест сутринта, но мина известно време преди да се освести, което даде на Вирджиния време да репетира на голо. Няколко минути преди седем Сайръс протегна ръка и след известно опипване в тъмното успя да запали нощната лампа, което бе знак за Вирджиния да затвори очи, да се обърне и тихо да въздъхне. Сайръс като че ли я видя чак сега и изхриптя:
— Какво, по дяволите?
Вирджиния се прозя и се протегна, като се преструваше, че се буди бавно. Когато отвори очи, видя истинско въплъщение на Кросното[5] — небръснато лице, зяпнала уста, потно чело. Трябваха му само магарешки уши, за да завърши образа.
— Добро утро, скъпи — каза Вирджиния.
Надигна се и го целуна. Дъхът му бе отвратителен, но тя не се дръпна, а само се усмихна и прегърна потното му тлъсто тяло. После плъзна ръка нагоре по крака му.
— Беше великолепен нощес, мой малки дундьо — каза тя. — Лъв, истински лъв.
— Какво е станало нощес? — успя да измънка Сайръс и дръпна чаршафа да прикрие голото си тяло.
— Нямаше спиране. Не знам колко пъти се любихме и беше толкова романтично, когато ми каза, че никога не си срещал друга като мен и че трябва да прекараме остатъка от живота си заедно.
— Какво съм казал?
— „Ами Ели Мей?“ — настоях аз. — „Как изобщо мога да мисля за Ели Мей, след като срещнах богиня“, отвърна ти. „Ще те направя кралицата на Луизиана“. После стана от леглото, коленичи и поиска ръката ми.
— Какво съм направил?!
— Предложи ми брак и признавам, че останах запленена от мисълта да прекарам живота си с теб в Батън Руж. После ти сложи пръстена на пръста ми. — Тя вдигна лявата си ръка.