Кръщенето се проведе в „Сейнт Питър“ на Итън Скуеър и на него присъстваха граф Фенуик, който направи едно от редките си посещения в Лондон, Присила Бингам, която с неохота се съгласи да стане кръстница, и Бофи Бриджуотър, който с удоволствие стана кръстник. Дезмънд Мелър не изпускаше от поглед самотната фигура, седнала в дъното на църквата. Викарият задържа бебето над купела и потопи пръст в светената вода, след което направи кръстен знак върху челото на детето.
— Христос те приема, Фредерик Арчибалд Иън Брус Фенуик, приеми знака на Неговия кръст.
Лицето на графа грейна, а Мелър се обърна и видя, детективът е изчезнал.
Беше изпълнил своята част от уговорката и сега очакваше Вирджиния да изпълни нейната.
Мейзи Клифтън
1972
25
Уилям Уоруик тъкмо щеше да арестува неправилния човек, когато на вратата се почука.
Свещеното правило в дома на Клифтън бе нарушено. Въпросът трябваше да е сериозен — даже много сериозен, — щом някой от семейството се осмеляваше да прекъсне Хари по време на писане. Всъщност можеше да си спомни само три случая, в които го бяха прекъсвали през последните двайсет и пет години.
Първият бе когато любимата му дъщеря Джесика бе спечелила стипендия в училището за изящни изкуства „Слейд“ в Блумсбъри. Бе нахълтала в стаята без да чука, размахала писмото, а Хари заряза писалката и отвори бутилка шампанско по случая. Вторият път бе, когато Ема спечели с един глас преднина срещу майор Алекс Фишър в надпреварата за председателското място на „Барингтън Шипинг“ и стана първата жена начело на акционерно дружество — още една бутилка шампанско. А третия случай още смяташе за незначителен. Джайлс беше нахълтал да заяви, че Харолд Уилсън му е предложил място в Горната камара и че приеме титлата лорд Барингтън от Бристолското пристанище.
Хари остави химикалката на бюрото и завъртя стола да посрещне натрапника. В стаята с наведена глава влезе Ема. По бузите ѝ се стичаха сълзи. Хари нямаше нужда да му казват, че майка му е починала.
Хари посвети повече часове на словото за погребението на майка си, отколкото на всяка лекция, обръщение или реч, които бе изнасял някога. В последния си вариант — четиринайсетия, в който вече имаше чувството, че е уловил несломимия ѝ дух — то продължаваше дванайсет минути.
Отиде в „Сейнт Люк" сутринта преди службата, за да види къде ще седи и колко далеч е от амвона. След това изпробва акустиката, за да провери как ще се чува гласът му. Старшият свещеник посочи, че ако хората са много, гласът му ще звучи малко приглушено. Полезно предупреждение, помисли си Хари, защото църквата се оказа така претъпкана, че ако семейството нямаше запазени места, щеше да им се наложи да стоят прави отзад. Самата служба бе предварително избрана от Мейзи и никой не се изненада, че беше традиционно английска и типична за нея — „Скала навеки“, „Пребъди с мен", „Да бъдеш поклонник" и, разбира се, „Йерусалим", така че събралите се да пеят от сърце и с пълен глас.
Себастиан бе избран да чете първия откъс. Докато звучеше последният стих от „Пребъди с мен", той бавно се качи на амвона, без да се опитва да скрива лекото куцане, от което се възстановяваше по-бавно, отколкото бе предрекъл индийският хирург. Никой не можеше да предрече колко ще му е нужно да се възстанови от последното погребение, на което беше присъствал.
Започна да чете Първо послание до коринтяни —,Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти…“, а Джайлс продължи със стихотворение на Киплинг — „Ако владееш се, когато всички треперят, а наричат теб страхлив…"[7], докато хорът пееше „Радвайте се, Господ възкръсна". Когато Хари стана от мястото си на първата редица и се качи на амвона, докато течеше последният стих от „Пребъди с мен“, църквата се изпълни с ясно доловимо очакване. Той сложи текста на малкия месингов аналой и погледна първото изречение, макар че знаеше цялото слово наизуст. Вдигна поглед, изчака събралите се да утихнат и започна:
— Как щеше да се гордее майка ми, ако можеше да види колко много сме се събрали тук, дошли отдалеч, за да почетат изумителния ѝ живот. Тя казваше, че напоследък просто не можем да почувстваме църквите. Аз самият не мога да го разбера, защото като дете службите продължаваха повече от час. Скъпа майко — каза Хари, обръщайки поглед към купола, — обещавам моята да не бъде повече от час и между другото, църквата е претъпкана.