— Сигурен съм. Не исках да ви обидя.
— Аха — беше всичко, което той отвърна.
Тъй като сметнах, че съм подценил него и хората му повече от допустимото, реших да го умилостивя.
— Имате ли някакви предположения относно зъбите?
— Да. Очевидно си ги е миел редовно. „Безупречни“, така мисля, че се изрази следователят.
— Предполагам, че починалият не е носил документ за идентификация или издаващи самоличността му бижута и не е имал голяма татуировка надпис като например „Мама живее в Бърбанк“ — казах аз.
— За съжаление, не. Отправихме официална молба за съдействие до Интерпол и ЦРУ — продължи той, — въпреки че вероятността вторите да се отзоват, дори да могат, е малка.
— Ами колата?
— Никой не е запомнил номера.
— Та колко черни БМВ-та има в този град, за бога?
— Търсим я, но какви според теб са шансовете да не е открадната и вече изоставена в някоя канавка?
— Имаш право — виновно отвърнах аз.
— Прав съм — съгласи се той.
— Някакви новини за касиерката от банката?
Той тъжно поклати лъвската си грива.
— И как възнамерявате да постъпите?
— За какво?
— За безопасността ми.
— Една полицейска кола периодично ще обикаля около дома ти, за да проверява дали всичко е наред.
— О, добре тогава. Край на притесненията ми.
— А ти какво би направил?
— Щях да се погрижа онази чудовищна аншоа и приятелят й да не припарват до мен по всички възможни начини.
— Как?
— Поставете човек в дома ми или пред него. Денонощно. Нека една полицейска кола ме следва неотлъчно през целия ден. Прекарвам голяма част от времето със сина си, така че и той е в опасност.
— Дори да съм съгласен за всичко това — каза Фанър, — нямам нито необходимото нареждане, нито достатъчно свободни хора да играят ролята на буфер между някой гражданин и криминален престъпник, особено след като нямаме представа кой е той, или по-точно, кои са те. Функцията на полицията предимно е да залавя виновниците, когато е извършено престъпление, а не да служи като възпиращ фактор, с изключение на случаите, когато страхът от залавяне би допринесъл за това. Съжалявам, но нищо повече не мога да направя.
— С други думи, ще се втурнете да преследвате онези типове чак след като ме застрелят.
— С голямо усърдие.
— Някак си не се чувствам успокоен.
Той ме изгледа многозначително.
— Ако имах твоите възможности, щях сам да се поровя за малко информация. Да опозная врага си, така да се каже. Преди да се е превърнал в нелечим тумор.
— Мислиш, че имам големи връзки, така ли?
— Да не би да твърдиш, че нямаш?
Замислих се за момент.
— Може би имам.
Едно иззвъняване.
— Какво?
— Дейв?
— Да. Все още ли си в полицията?
— Тръгвам си. Исках да разбера какво е положението.
— Тихо и спокойно като в католически манастир.
— Кълън спи ли?
— Не, свири на туба. Минава полунощ. Ти какво мислиш, че прави?
— Извинявай. Просто съм притеснен. Положението не е много розово.
— Няма нищо. Слушай, баща ти е някъде отвън с карабината си „М1“ и с Нубин, който ще се разлае, ако има нещо. Мис Прис е в къщата с мен и Кълън. Тя пък лае дори когато изсвири комарче. Тъща ти седи на люлката на задната веранда, на загасени светлини, гушнала в скута си „Бенели“, дванайсети калибър. От специалните части биха могли да се вмъкнат в тази къща, но със сигурност не и двама задници.
— Добре — казах аз и дълбоко си поех въздух. — Ще натисна клаксона, когато свия по алеята.
— И добре ще направиш, защото инак бабата може да те гръмне.
9.
Въображението ми се развихри, докато карах към къщата на баща ми. Зад всеки дъб ми се привиждаха таласъми, затова се стараех да не гледам настрани. Не обръщах внимание и на нищо, което се намираше зад мен. Сега, като се размисля, вероятно не съм вярвал, че са възможни два опита за отнемане на живота ми за една нощ.
Грешал съм.
Когато продължих по Брайън булевард, след като се отделих от Бенджамин Паркуей, погледнах в огледалото. Забелязах тъмното камаро Зет-28, осветено от кехлибарения сноп лъчи на уличното осветление. За мое щастие, колата се оказа точно под лампата, когато погледнах назад. Движеше се с изгасени фарове.
Е, това вече е случайност, помислих си. Без фарове, без габарити? Някой твърде пиян, за да забележи, че кара без светлини? Можех да проверя.