Мис Прис и Нубин дочуха веселбата, дотичаха при нас на меките си лапи и с одобрение започнаха да наблюдават радостта ни, за което красноречиво говореха размаханите им опашки. Хвърлих на Нубин парче шунка, прекалено тлъсто за толкова скъпо свинско. Кучето го излапа с голямо удоволствие, после облиза муцунка и легна по корем с разперени в четирите посоки лапи, готов да скочи, в случай че пред него се материализира още някоя вкуснотия.
Мис Прис, обаче, беше прекалено горда за подобно нещо. Тя легна при вратата и се престори на безразлична, но неконтролируемо капещата от устата й слюнка издайнически разкриваше задните й помисли. Хвърлих на Нубин още едно парче, което той изгълта без никаква, поне привидна скромност. Мис Прис го чу как мляска и наостри едното си ухо, но отказа да обърне главата си към него.
Насочих към Нубин десния си показалец и го задържах три секунди, което означаваше команда „стой“. След това хвърлих едно особено сочно парче през Прис, която се престори, че не го е видяла.
Нубин остана на мястото си, но целият потрепери от конвулсивен стомашен пристъп. Татко погледна кучетата, след това мен и поклати глава.
Когато се върнах при печката и тенджерата с млякото, аз чух глухото изтракване на кучешки зъби — щрак! Благоприлично изчаках няколко секунди и след това се обърнах към Мис Прис. Шунката беше изчезнала.
Териерът всячески се опитваше да скрие самодоволното си изражение.
Нубин спря да трепери, разочаровано положи муцунка на предната си лапа и въздъхна като човек.
— Ти си строг човек, Тайлър — отбеляза възрастният Ванс.
— Той получи две срещу нейното едно — казах аз. — Освен това, кой ме е учил как да възпитавам кучета?
Баща ми, който беше обучил повече кучета през живота си и спечелил повече ловни състезания и награди от киноложки изложби, отколкото който и да е друг в този щат, вдигна ръка и заяви:
— Виноват.
— Добре тогава.
Кълън, който не следеше нишката на разговора, се обади:
— Готови ли са ядките ми?
— Да, готови са — отвърнах аз и му сипах пълна купа.
Телефонът иззвъня. Татко вдигна, поздрави, слуша известно време и ми подаде слушалката.
— Макелрой? — попитах аз.
Той поклати глава.
Беше Хедър, разтревожена и задъхана. Незабавно се извиних, че съм забравил да й се обадя предишната вечер след срещата ми с Фанър. Преди да успея да обясня защо, тя ме прекъсна.
— Това не е важно сега. Не зная как да го кажа, затова ще говоря направо. Очакваш ли снощната стрелба да се повтори?
— Хубава работа, надявам се, че не. Какво те кара да мислиш, че е възможно?
— Нищо… просто не зная какво да правя.
— Защо?
— Баща ми е получил лек удар тази сутрин. Припаднал и не били в състояние да го върнат в съзнание. Има запушване на сънната артерия и ще му правят операция, за да я изчистят. Ако операцията не мине успешно…
— Гледай по-оптимистично на нещата.
— Той може да умре!
Настъпи дълго мълчание, след което аз едва чуто казах:
— Знам… Мога ли да ти помогна с нещо?
— Не… Да. Всъщност, не съм сигурна. Ами… — Тя млъкна.
— В болницата ли си?
— Не, на работа съм. Току-що ми се обадиха оттам. Дали са на мама успокоителни. Въпросът е за Уеб.
— Какво за него?
— Той е в детската градина. От болницата искат веднага да замина за Шарлот. — Отново продължително мълчание. Опитваше се да се овладее. Не беше лесно в подобни ситуации.
— Да не би да искаш да го вземеш със себе си?
— Господи, не. Ако види дядо си в такова състояние… Ами ако се наложи да остана?
— Страхуваш се, че може да не се върнеш навреме, за да го вземеш от училище?
— Да — колебливо отвърна тя.
— Искаш ли аз да го взема?
Хедър не отговори.
Аха. Как можех да съм толкова нахален?
— Страхуваш се да оставиш Уеб на мен, в случай че онези отново ме нападнат?
Тя тихо заплака.
— Толкова се срамувам от себе си. След всичко, което направи…
— Не, не. Няма от какво да се срамуваш. Що за родител ще си, ако нещо подобно не те плаши до смърт? Мен със сигурност ме плаши. Всичко, което мога да кажа, е, че Кълън ще остане с мен през цялото време. Не мога да гарантирам безопасността на Уеб, разбира се, но ако аз имах някакви сериозни притеснения, не бих държал сина си при себе си. Между другото, има развитие на нещата. — Разказах й за преследването.