Добре замислено.
Носейки чашата с горещо кафе, което Гари беше прибавил към кифлите, аз открих една кабина, от която да наблюдавам трудно контролирания хаос, който цареше наоколо. При все че внимателно махнах пластмасовия капак на чашата, успях да си изгоря пръста. Поднесох течността към устните си, вдишвайки силния аромат на кафето, докато парата обгръщаше лицето ми.
Отпих.
Ах…
Кафе.
Макар и без кофеин.
Късната утрин бавно премина в ранен следобед, придружен от ликуващи викове, смях, а от време на време и по някое изпищяване, обикновено идващо от малко момиченце. Моля да бъда извинен за сексистката си бележка. Момчетата решиха да си починат с пица и сок. Пицата излизаше от машината, в която се печеше, а тестото беше покрито с тънка замазка, предполагам, че от доматен сос и няколко парченца сирене отгоре. Освен че имаше външния вид и качествата на преработен картон, пицата беше лоша на вкус и доста скъпа.
От сутринта насам бях придобил изключително остра наблюдателност. Когато го забелязах за пръв път, той седеше близо до касиера, облегнат на гишето. Мъжът не беше от застрашителните на вид — среден ръст и нормално телосложение, приятно лице, облечен всекидневно, но спретнато. По-късно го забелязах да седи на пейка, близо до тоалетните, после изправен до електронните игри, на които играеха по-големите деца. Наблюдаваше. През цялото време наблюдаваше.
Кълън. През цялото време наблюдаваше Кълън.
Косата на тила ми настръхна, сякаш водорасло се развяваше под напора на силно водно течение. Сърцето ми силно заби.
Потърсих с очи Кълън. С Уеб бяха в подводницата, гледаха се и крещяха, имитирайки силния метален звук, който тя издаваше, когато започнеше потопяването.
Отново погледнах мъжа. Не исках да си правя прибързани заключения. От негова страна нямаше нито заплашителни действия, нито открито враждебни жестове. Всъщност, единственото странно нещо около поведението му беше, че очевидно се стремеше да избягва местата, на които Кълън играеше в даден момент, като че ли искаше да не бъде забелязан близо до него.
Но той определено наблюдаваше сина ми. Бях сигурен в това.
Не, тук нямаше логика. Ако той беше шофьорът на БМВ-то или на злополучното камаро (не беше достатъчно огромен, за да е онзи с оръжието), би трябвало да наблюдава мен, а не Кълън.
Вгледах се по-внимателно. Започваше да се изнервя. Прекарваше пръсти през косата си, потропваше притеснено на едно място и продължаваше да следи с поглед сина ми, сякаш се колебаеше какво да предприеме.
Ами ако беше член на някоя банда, изпратен да отвлече сина ми? Може би имаше партньор, когото не бях забелязал и който щеше да се заеме с мен и да ми попречи да спася сина си. След това те щяха да дирижират концерта, а диригентската палка щеше да бъде Кълън.
Може би.
Огледах се. Никой не изглеждаше дори малко съмнителен.
Но онзи тип също нямаше престъпно изражение.
Естествено, ако беше добър по душа, нямаше да има.
И все пак, нещо не беше наред.
Приближих се към него, възможно най-нехайно. Не сложих ръка върху пистолета, тъй като реших, че няма да ми е необходим, освен ако и онзи не е въоръжен. В което се съмнявах. Беше само по риза „Александър Джулиан“ и тесни джинси „Келвин Клайн“, и нямаше къде да е сложил кобур, дори и такъв за глезен. Ами кама? Но ако беше въоръжен само с нож, нямаше от какво да се притеснявам. Веднъж промуших един вражески войник със собствения му щик.
Остриетата не бяха проблем за мен.
Той взе решението вместо мен, като пъхна дясната ръка в джоба си и пристъпи напред точно когато се появиха момчетата, които преплитайки крака се отправяха към тоалетната. Улисани в бърборене, те не го забелязваха и вървяха сковано като всички момчета, които са пренебрегвали пикочните си мехури прекалено дълго. Бяха на около шест метра от него.
Аз се намирах на метър и половина. Неочакваната ми поява привлече вниманието му. Той спря, озърна се несигурно наоколо и погледна към момчетата точно когато минаваха през вратата на тоалетната.
Мъжът се обърна към мен и в същото време бавно издърпа ръката си от десния джоб. Намръщи се. Явно го сварвах неподготвен.
Но аз не бях. Приближих се към него, така че само той да ме чуе и казах: