— Когато ръката ти излезе от този джоб, по-добре е да е празна. Ако не е, престоят ти в болницата ще е дълъг и болезнен.
11.
Ръката му не излезе празна. Всъщност, изобщо не излезе.
Той я пъхна още по-дълбоко в джоба си, докато продължаваше да се пули насреща ми. Все още много близо до него, аз казах:
— Защо наблюдаваше сина ми?
— Вашият син? — възкликна той, искрено изненадан. — Наблюдавах моя син.
Той явно се почувства неудобно при такава близост, каквото всъщност беше и намерението ми, защото отстъпи назад.
— Кой е вашият син? — го попитах аз.
— Уеб Патерсън — беше отговорът. — Вие ченге ли сте?
Усмихнах се, най-вече от облекчение, но също така и за да го успокоя и за да обезвредя потенциалната бомба, която моята параноя, макар и разбираема, беше заредила ненужно.
— Не — отвърнах му. — Аз съм бащата на Кълън Ванс.
Той изглеждаше объркан.
— Момчето, с което е синът ви.
— Аха. — Мъжът видимо се успокои.
Подадох му ръка и се здрависахме. Той я пое, макар и с нежелание, признавам. Не мога да го виня.
— Изкарахте ми ангелите — каза той. — Имам…
— Ограничителна заповед.
Той кимна.
— Хайде да седнем — посочих към кабинката — и да си поговорим като цивилизовани хора. След това, може би, ще ви позволя да видите сина си.
— Може би? — повтори той, леко наежен. — Кой сте вие, че да…
— Човекът, който, независимо дали ви харесва, или не, се изживява в ролята на охрана на сина ви по молба на майка му. Хайде да не спорим повече, ами да поговорим. Аз не съм ви враг.
Той седна в кабинката и постави ръце на масичката. Пред очите ми блесна „Ролекс“. Мъжът явно не се притесняваше да носи подобни скъпи неща. Прокара нервно пръсти през гъстата си, къдрава, поддържана в скъпи фризьорски салони коса. Усмихна се. Липса на самочувствие, но все пак приятен човек. Не можех да не му съчувствам, след като бе лишен от собственото си дете.
Чудех се каква е причината.
— Предполагам, че се питате защо — каза той.
— За ограничителната заповед ли?
— Да.
— Признавам, че е така — казах аз.
— Ще си остане ли само между нас?
Повдигнах рамене.
— Зависи. Не ви обещавам.
Той се замисли за миг. Момчетата, очевидно щастливи и облекчени, изскочиха с бурни викове от тоалетната. Кълън погледна към мястото ми, увери се, че съм там и вече напълно спокоен, последва Уеб.
— Ако искаме да се разберем, ще трябва да ви имам доверие. И да получа вашата преценка.
— Такова нещо не ми се случва често — казах аз и се ухилих. — Никой от познатите ми не мисли, че имам по-добра преценка за каквото и да било.
Отново стеснителната усмивка.
— Опитвате се да ме предразположите. Оценявам това и ви благодаря.
Чаках. Той явно се притесняваше. Мърдаше неспокойно ръце, гледаше към момчетата, току поглеждаше колко е часът.
— Хубав часовник — окуражително отбелязах аз.
— Страхувам се, че ако Уеб ме забележи, ще дойде тук.
— Вие двамата изглежда сте доста близки.
Мъжът кимна.
— Много. Винаги сме били. Аз му дадох първото шише с мляко, смених първата му пелена…
— Тогава какъв е проблемът? Защо сте се разделили с Хедър?
Той пое дълбоко въздух, задържа го, издиша го бавно през носа си и предизвикателно ме погледна право в очите. В погледа му се четеше загатнат срам, компенсиран от необяснима гордост.
— Аз съм хомосексуалист — тихо и равно произнесе мъжът. Без предизвикателство и без съжаление.
— Е, и?
Той премигна срещу мен два пъти.
— Е, и?
— Точно това казах.
— Бащата на Хедър е типичен образец за върл противник на хомосексуалистите. Не би наел някой такъв, не би…
— Какво общо има баща й с това?
— Той контролира голяма част от живота й. Най-малко чрез силното си влияние.
— Не я познавам много добре още, но онова, което видях, не съответства на вашето твърдение. Тя ми хареса точно с умението сама да си бъде господар. Извинете — огледах се. — Господарка. Наоколо може да са се скрили феминистки и да ни подслушват.
Още веднъж го дарих с една от най-обезоръжителните си усмивки. Още малко и щях да съм го очаровал толкова много, че щеше да излее четирийсет и три изречения на един дъх. Трябва да се науча да контролирам тази своя способност.