Той се поколеба.
— Изневерявах й, докато още бяхме заедно. Тя разбра. Не е човек, който прощава лесно, поне не и за такова нещо.
Да видим. Три изречения.
Поколебах се.
— С жена?
Двамата се поколебахме, след това дружно казахме:
— Не.
Засмяхме се на едновременните си изблици, моят смях — мъжки и откровен, неговият — обаятелен и смутен. А може би беше обратното.
— Е, това вече е друго нещо — казах аз.
— Защо?
— Не знам, но е така. Имах един приятел в армията, преди да ме изпратят отвъд океана. Казваше се Бил. Той истински обичаше жена си. Държеше куп нейни снимки в портфейла си. Влюбени още от гимназията и така нататък. Идваше някъде от Средния запад и не беше, както се сещаш, въплъщение на толерантността. Получи писмо от Луиз… Странно е, че още помня името й. Както и да е, Луиз му изпращаше кратка бележка. Намерила си някого, докато мъжът й бил на обучение в базата. Тя не го искала, просто така се случило. Бил рухна съсипан, обезверен. Не можеше да изпълнява задълженията си. Свещеникът в армията му издейства известно време отпуска, за да се възстанови, да преживее случилото се. Той не можа. Написа й писмо, че иска да знае кой е мъжът. С какво беше повече от него самия. Една седмица по-късно Бил получи картичка. Луиз беше изпратила само една шибана картичка. Пишеше му, че нямало мъж. Ходела с жена. И това беше всичко. Никакви „Съжалявам“ или „Целуни ме отзад“, нищо. Само едно: „Той е Тя, Били. Твоя Луиз“. Бил остави картичката на леглото си и отиде при свещеника да му се изповяда. След това се качи на шевролета си и се понесе по Стейт Роуд с близо двеста километра в час. Накрая засилил колата в подпорите на един мост. На погребението се наложи да не отварят ковчега. Беше толкова смазан, че следователят едва не повърна. Това, което се опитвам да ви кажа, е, че някои хора изживяват такова нещо като прекрачването на половите граници по-тежко от други. Ако Луиз беше излизала с мъж, Бил може би щеше да го преживее. Кой знае? Може би проблемът на Хедър е в това, че ви е изгубила заради мъж, а не заради друга жена. Между другото — продължих аз, — нека да ви се представя. Казвам се Тайлър Ванс. Няма да се възпротивя, ако си кажете нещо с Уеб, стига да сте наоколо. Ще поговоря с Хедър за евентуална промяна на нещата в бъдеще. Съгласен ли сте?
— Предполагам, че нямам избор, нали?
Поклатих глава.
Той кимна и се представи.
— Името ми е Джейсън. — После отиде да види сина си.
Наложи се да извика Уеб по име, за да привлече вниманието му, но след като го забеляза, момчето се втурна към него. Без съмнение, беше много щастлив, че вижда баща си. Те се прегърнаха и се целунаха. Джейсън го вдигна във въздуха и го завъртя, предизвиквайки щастливо кикотене и настояване да го направи отново.
В този миг сърцето ми охладня към Хедър. Никой нямаше право да разделя детето от родителя му, освен ако ставаше въпрос за малтретиране, разбира се, за каквото в този случай нямаше видими доказателства.
Както научих в Корея, макар и по труден начин, ако храниш злоба към някого, ще разрушиш своя духовен свят, а не неговия.
Ако Хедър иска от мен да вляза в ролята на баща, ще трябва да достигнем до някакво споразумение относно проблема, ако такъв изобщо има, с биологичния баща на момчето и неговата част от него.
На другия ден Хедър се върна от Шарлот. Имала някаква важна работа в офиса, която изисквала личното й присъствие. Състоянието на баща й все още било критично, въпреки че за кратко време дошъл в съзнание. Днес опитвали терапия с лекарства, но на следващия ден щели да го оперират.
В момента се намирах в нейния хол, а тя стоеше насреща ми и хвърляше мълнии.
— Какво си направил?
Беше бясна, разярена като бик, видял червено, ядосана до мозъка на костите си, с пяна по устата. Сами изберете клишето.
— Нали чу — отвърнах аз с възможно най-миролюбивия си тон, който не се различаваше много от благия, южняшки говор на Робърт Редфорд в „Преследването“. Усмихнах се и чаровно отметнах глава.
— Какво, по дяволите, те е накарало да си помислиш, че имаш право да взимаш такова решение?
Явно не бях успял да я очаровам. Е, Редфорд беше убит в края на филма. Може би чарът има своите предели на въздействие.
А ако бъда дързък и прям? Реших да опитам.
— Ти ми даде това право, когато ми повери Уеб.
— Казах ти, че има ограничителна заповед за бившия ми съпруг. Защо ще…
— Джейсън.