— Да! Джейсън! Мислиш, че не помня името му?
— Не съм чувал да го използваш. Винаги казваш или „бившия ми съпруг“, или „бащата на Уеб“. По този начин го обезличаваш. Само исках да ти напомня, че той си има име, нищо повече.
— Да не би да го защитаваш?
— От какво?
— От това, че е глупак!
— Нямам мнение по този въпрос или поне не е пълно. Трябваше да видиш реакцията на Уеб, когато го срещна. Детето сияеше от щастие.
— Е, и? Уеб винаги безумно е обичал баща си. Казах ти, че съдът забрани да се виждат, а…
— А ти не ми каза защо.
— Това не е твоя работа!
— Моя е, ако занапред ще отговарям за Уеб и неговата безопасност. Всичко това има ли нещо общо със сексуалните предпочитания на Джейсън?
— Сексуални предпочитания? Та той е обратен, за бога!
Влязох в ролята на адвокат на дявола.
— Е, и?
— Е, и? Какво, по дяволите, имаш предвид с това „Е, и“?
— Да не би да гледаш на тези наклонности като на заразна болест? — отговорих аз. — Мислиш, че Уеб ще я прихване, че ще се отрази на неговия сексуален живот? Нима вярваш, че Джейсън иска синът му да израсне като хомосексуалист и ще се опита да му повлияе в тази насока? Страхуваш се да не блудства с детето, без да си наясно, че според статистиката при хетеросексуалните родители рискът от подобно нещо е много по-голям, независимо от пола. Страхът от СПИН ли те плаши толкова много? Или — попитах остро аз — причината е различна от всичко посочено до тук.
— Не е твоя работа, ето какво е.
Станах от дивана, на който седях досега. Скъпа синя дамаска на цветчета, няколко стола до камината, тапицирани в същия десен.
До единия край на дивана имаше ъглова дъбова масичка, а върху нея — скъпи малки антикварни предмети и снимка на Уеб в моряшка униформа. Сладък малчуган. Обзалагам се, че дядото е бил във военноморския флот. Бас държа, че негова е по-голямата част от заслугата за ограничителната заповед, както и за отрицателното отношение на Хедър.
В стаята имаше телевизор със седемдесет и пет сантиметров екран, видео, музикална уредба, по-скъпа от часовника на Джейсън. Цялата тази техника беше подредена на рафтовете на шкаф от тиково дърво, ръчна изработка, който чудесно подхождаше на елегантната масичка и нейната сестра близнак пред дивана. Върху последната тежко се мъдреха „Детска енциклопедия за всеки дом“, „Първата ми научна книга“ и „Супа от камъчета“.
Стоях, люлеех се на пети и си подсвирквах „Ти си моята слънчева светлина“.
— Моля те, седни!
— На онзи стол ли? — посочих големия яворов люлеещ се стол в ъгъла, с който видовете дърво, смаяли ума ми, ставаха три. — Така няма да можеш да ме достигнеш, за да ме напердашиш.
Тя се вторачи в мен от нейния край на дивана.
— Извинявай. Тази тема винаги ме изважда извън кожата.
— Защо?
Хедър се размърда неловко и прикова в мен изумруденозелените си очи.
— Какво ти разказа той… Джейсън?
— Не много — отговорих аз, като продължавах да стоя изправен. — Каза, че ти изневерявал, докато още сте били заедно.
— Каза ли ти с кого?
— Не конкретно. Каза ми само пола.
— Е, и?
— Какво?
— Не ти ли се догади? — попита тя.
— Повръща ми се от брачната изневяра. Ако нямаш намерение да си верен на някого, тогава не се жени за него.
— Е, на теб такова нещо не ти се е случвало. Не знаеш какво е усещането.
— Да те мамят ли? Случвало ми се е един-два пъти, но не със съпругата ми. С гаджета от гимназията. Наистина боли, но от това не се умира.
— Някоя от тях да те е зарязвала заради жена?
— Не, доколкото знам. Каква щеше да е разликата? Изневярата си е изневяра.
— Каква щеше да е разликата?! Ще ти кажа каква е — най-голямата разлика на този свят! Чувстваш се така, сякаш си нещо по-малко от жена. Все едно е сменил пола, а не просто човека, защото ти не…
В малкото мозък, който притежавах, изведнъж просветна стоватова крушка.
— Притежаваш необходимите качества и умения? Да задоволиш потребностите на един мъж? А ние мъжете, до един похотливи създания, сме прословути с нищожните си претенции.
Тя отмести поглед от мен, дълбоко натъжена.
— Имала ли си много мъже, преди да срещнеш Джейсън? — попитах аз.
Хедър поклати глава, забила поглед в килима.
— Той ти е първият?
Отново поклащане на глава.
— Но предишните не са били много на брой, така ли?