Кимна. Отбягваше погледа ми.
— А след Джейсън?
— Само няколко. — Зарони сълзи. — Не мисля, че задоволих потребностите, на който и да е от тях. Нито пък успях да ги задържа при себе си достатъчно дълго, за да… — Тя млъкна.
— За да те опознаят? — довърших изречението аз.
Хедър кимна. Сълзите се стичаха по лицето й и оставяха мокри дири. Ронеха се в скута й, където лежаха отпуснатите й ръце, сключени сякаш за молитва. Явно случилото се я бе съкрушило.
Е, занапред нямаше да се сблъсква отново с това изпитание.
От тук насетне щеше да има толкова общо с хомосексуалните предпочитания на Джейсън, колкото леля ми Фло, например. А що се отнася до мимолетните афери или каквито там са били, вината не е била у нея. И дума не можеше да става за някакви лични недостатъци, защото нямаше такива, както сам се бях уверил. Просто не беше срещнала подходящия мъж.
Казах й всичко това.
Тя поплака още малко и сълзите й постепенно пресъхнаха. Изглеждаше тъжна и развълнувана, сякаш току-що беше гледала „Титаник“.
Погледнах през плъзгащите се врати към момчетата, които играеха необезпокоявани във вътрешния двор, без изобщо да подозират за терзанията и проблемите й, както и трябваше да бъде. Занапред в живота си, независимо от всеотдайните ни усилия, те щяха да носят предостатъчно бреме на собствените си рамене.
12.
Когато същата вече двамата с Кълън пристигнахме в дома на татко, той ми съобщи, че Макелрой се е обаждал два пъти и накрая е оставил невписан в указателя телефонен номер. Преди да позвъня на полковника, аз се опитах да се свържа с Фанър. Намерих го.
Попитах го дали е изникнало нещо ново във връзка с неидентифицираната жертва. Фанър ме информира, че не е научил нищо ново, но след като е разпитал всички служители и клиенти на банката, както и всички свидетели, наблюдавали отвън престрелката и бягството на престъпниците, влачещи със себе си бедната касиерка, стигнал до следното заключение. Имало голяма вероятност по-дребният от измъкналата се двойка да е свързан с мистериозния мъж, когото съм застрелял.
— Имате предвид роднина?
— Именно — потвърди той и ми обясни, че двамата били с приблизително еднакъв ръст, високи и слаби и си приличали по начина на държание. Освен това, нито веднъж не си разменили реплики на висок тон. Ако обсъждали нещо, винаги го правели тихо, на ухо.
Казах му, че според мен това предполага или характерни гласове, чужд език или най-малкото доловим, ако не и лесно разпознаваем акцент.
Той се съгласи с мен и продължи с описанието. Двамата мъже имали остри носове, забележими дори под скиорските шапки, тъмни, почти черни очи, светла кожа и космати ръце.
— Може би са източноевропейци — подметнах аз.
— Може би — допусна и той.
Значи ето с какво разполагахме, обобщих аз. Отличителна характеристика на гласа, светла кожа, аристократичен остър нос и ясно изразена мъжественост. Обясних му, че последното означава силно окосмяване, на което той отвърна, че е наясно и много ми благодари.
Голям смях падаше с този Фанър.
Но не съм сигурен дали и той беше на същото мнение, защото прекрати разговора ни доста рязко.
Идваше ред на Макелрой. Телефонно обаждане до Спринг Лейк, Северна Каролина.
— Макелрой — прозвуча съненият му глас след първото иззвъняване.
— Тайлър Ванс.
Трябваха му няколко секунди да се разсъни, след което каза:
— Нови неприятности?
Разказах му от край до край за тях.
Миг мълчание, по време на което асимилираше чутото, после попита:
— Охрана ли ти трябва? Мога да изпратя хора да те наглеждат. Ще са като сенки.
— Спомням си тази тактика — казах аз, — но в момента имам нужда от информация. Тези типове не са професионалисти или поне аз така предполагам. Досега не им вървеше особено.
— Не забравяй с кого си имат работа.
Замислих се. Прав беше. Ако подценявах врага си, щях да стана по-лесна мишена.
От друга страна, имайки предвид вземане-даването си с Макелрой в миналото, се стараех да държа него и организацията му на удобно за мен разстояние. Ако се забъркам твърде много с този полковник, после ще ми бъде дяволски трудно да се отърва от него. Към края на мисията в Корея проклетникът направи всичко възможно да ме даде на военен съд.
— Ще помисля за предложението ти. Но засега имам нужда от следното — казах аз и му описах нападателя с узито.