— Ясно. Съгласен съм с теб за вероятния район, от който произхожда. Ще изпратя фотограф в Грийнсбъро, за да му направи една снимка в моргата. Ще я покажа тук-там. Все някой ще познава някого, който познава някой си и така нататък.
— Предполагам, че все още имаш връзки в Централния следствен отдел.
— Да, но на тях това ще им отнеме година, а дотогава ти може да си гушнал босилека. Или да се намираш в някоя урна върху полицата над камината. Имам връзки с „Делта“ тук, във Форт Браг. Ако някоя организация може да открие кой е този мъртъв тип или братовчед му, или който и да е там, това са хората от „Делта“. А са и бързи. Ще им се обадя веднага и ще им кажа да си размърдат задниците. Сигурен ли си, че не искаш охрана?
— Мисля, че не, но благодаря все пак. По-късно може да размисля.
— Само кажи и ще я имаш.
Даде ми още два номера, на които мога да го търся, на мобилен телефон и на пейджъра му. Да му звъня по всяко време на деня и нощта.
— Между другото, защо си си легнал толкова рано? — попитах аз. Часовникът ми показваше 20:44. — Ако не ме лъже паметта, ти беше заклета нощна птица едно време.
Той се засмя.
— И все още съм. Миналата нощ изобщо не съм спал. Чуках.
— През цялата нощ?
Макелрой се изкикоти и затвори.
Беше десет години по-възрастен от мен. Зачудих се с какво ли се тъпче.
— Макелрой ще ти помогне ли? — попита татко.
Предадох му дословно, доколкото можах, двата телефонни разговора.
— Ще изчакаш, докато Макелрой открие нещо, за което Фанър да може да се хване?
— Не очаквам кой знае какво от Фанър, татко. Цялата тази история като че ли не е по силите му. Но наистина възнамерявам засега да съм пас. Дейв ще дойде тази вечер, нали?
— Да. Каза да го очакваме към десет. Има да наваксва с много ремонти в магазина.
Изведнъж изражението му се свъси.
— Етъл също ще дойде. По дяволите тази жена!
— За какво по-точно е враждата в момента?
— Няма значение. Това е между нас и не засяга никого другиго. Мислех си, че сега са ни необходими всички очи и уши. Нейните са в отлично състояние, устата също. — Той стана да си вземе чаша мляко. Столът му продължи да се полюшва ритмично и след като татко напусна стаята, но с постепенно затихваща амплитуда.
Отидох да видя Кълън. Спеше на пода, завит с голяма хавлиена кърпа, положил глава на огромен плюшен Снупи. Един не по-малък Барни лежеше настрана, недосегаем за опънатата му ръчичка. Спокойно детско личице, леко осеяно с лунички под очите. Дишаше ритмично и звучно с отворена уста, също като майка си, когато беше истински изморена и спеше по гръб.
Искаше ми се в момента да може да го види.
Вероятно го виждаше.
Вдигнах сина си и го притиснах до гърдите си. Той леко се размърда и положи глава на рамото ми. Занесох го до спалнята. Сложих го на леглото, завих го и угасих нощната лампа, след това го целунах два пъти.
Когато се върнах във всекидневната, татко отново се беше разположил удобно на стола си. В едната си ръка държеше висока чаша със студено мляко, а в другата — парче шоколадов сладкиш, голям колкото фризби.
— Ще заведа кучетата у дома, когато пристигне Дейв — казах аз. — Един от вас ще спи ли в спалнята при Кълън?
— Толкова си притеснен, че вече ставаш смешен — каза баща ми с уста, пълна със сладкиш.
— Извинявай. Глупав въпрос. Взимам си думите назад. Тези неща не вредят ли на зъбите ти?
Той ме замери с остатъка от сладкиша. Дръпнах се, за да избегна сблъсъка и се запътих към кухнята, където изпих три чаши бира с надеждата да почувствам облекчение.
Нубин и Мис Прис бяха изпаднали в див възторг, търчаха нагоре-надолу по стълбите и душеха. Въпреки че къщата ми беше по-малка от тази на баща ми, а дворът много по-тесен, все пак това беше техният дом. През по-голямата част от живота си бяха живели тук. Изпълнен със специфичната им миризма, домът се гордееше и с предпочитаните местенца за дрямка, пръснатите наоколо кучешки играчки и спомените им.
И двата териера обичаха къщата на баща ми, но тук се чувстваха в истинския си дом.
Сега душеха и изследваха и едва когато се увериха, че всичко е наред, се укротиха. Денят се беше оказал дълъг и изтощителен за тях. Започнах да проучвам материалите за една бъдеща моя статия за особеностите на единичната стрелба при колта, а Нубин се излегна в краката ми. Мис Прис се сви на топка върху дивана, най-любимата й мебел в целия свят. Спеше толкова често в ъгъла на тази стара кушетка, че на мястото се бе образувала трайна вдлъбнатина, добила формата на спящата й поза.