13.
Беше простряна на пода в локва кръв, която се просмукваше в килима. Задните й крачета бяха безжизнено отпуснати, следствие от счупен гръбначен стълб. Беше се опитала, използвайки предните си лапи да долази под любимата си кушетка, да се приюти от гърмежите и болката.
Не беше успяла. Муцунката й беше необикновено спокойна, единствената част от тялото, от която не капеше злокобната алена течност. Когато ме чу, Мис Прис се опита да вдигне глава, за да се увери, че най-сетне съм се прибрал у дома. Коленичих до нея и внимателно погалих муцунката й с пръст.
Опитах се да й кажа няколко успокоителни думи, но буцата в гърлото не ми позволи. Кучето немощно близна ръката ми, сякаш искаше да каже: „Всичко е наред. Ти вече си тук, теб чаках“.
Почувствах нечия ръка на рамото си.
— Няма смисъл, приятел. Няма да я бъде.
Прис ме погледна, черните й бадемовидни очи бяха вторачени умолително в мен.
„Ще бъдем заедно. Както винаги.“
Погледът й беше замъглен.
— Махай се — успях да промълвя аз.
Ченгето се наведе по-близо.
— Не ви чух.
— Изчезвайте веднага! Моментално! Незабавно вън!
Той се поколеба за миг, след това ни остави сами заедно.
Тишината на приближаващата смърт. Тиктакащ часовник, хриптенето на белите й дробове, от време на време мляскане с език и лудешкото биене на сърцето ми. Телефонът звънеше.
Звънеше.
Звънеше.
Прегърнах стройното й тяло и започнах да я галя. Дълго я милвах.
И после Мис Прис ме напусна.
14.
Обадих се на татко и му разказах какво е положението вкъщи.
— Съжалявам за Мис Прис — рече той. — Къщата в безпорядък ли е?
— Предната част, мебелите до вратата… Килимът…
Не можах да продължа.
След миг мълчание, баща ми каза:
— Дейв и аз ще се погрижим за всичко утре сутринта. Не се притеснявай за Кълън. Ще го пазим като зениците на очите си и утре ще го вземем с нас. А, да, обади се Хедър. Помоли да ти кажа да й позвъниш колкото се може по-скоро. Обещах й да ти предам.
— Добре. Дай ми Дейв, моля те.
Той не се обади веднага, затова реших, че татко му разказва накратко за случилото се.
— Трудни времена, а? — каза той вместо поздрав.
— Ще станат още по-трудни.
— Какво мога да направя за теб?
— Сложи Кълън да спи върху някой дюшек в средата на къщата. Може би най-доброто място е между масата в трапезарията и бюфета. Дръпни завесите така, че никой да не може да вижда какво става вътре, дори да се покатери по външната стена или да се спусне от покрива. Прикривай входа на всекидневната, а татко да стои на вратата на кухнята. Трябва да изкопая дупка в задния двор, след това ще отида да поспя. Татко каза, че двамата с него ще почистите и ще оправите тук утре сутринта. Ще можеш ли да отсъстваш толкова дълго от магазина?
— Търман ще поеме задълженията ми, що се отнася до приемането на поръчките. Ще ги ремонтирам, когато мога. Не се притеснявай за това.
— Задължен съм ти.
— Да не съм чул повече за това!
— Добре.
— Ще се опитаме да не те събудим, когато пристигнем утре — продължи той. — Ще се стараем да сме тихи. Как възнамеряваш да заключиш предната врата?
— Ще поставят дежурен за известно време. Той ще пази предната врата. Ще заключа вратата на спалнята и ще се барикадирам, в случай че някой успее да мине през полицая. Но се съмнявам, че ще опитат. Може би мислят, че са ме убили и ще разберат истината едва по новините сутринта.
— Каква е програмата ти за утре?
— Ще говоря с Фанър и ще видя дали е научил нещо повече за загадъчния труп. Ще се опитам да се свържа и с Макелрой по същата причина. Трябва да овладея положението. Да бъда в отбранителна позиция, не само означава, че остарявам, но и става все по-опасно.
— И досадно.
— Точно така.
Последва мълчание, сетне Дейв попита:
— Нужна ли ти е помощ да се справиш с проблема?
Преглътнах с усилие, казах не и затворих. Не исках да бъда груб. Дейв го разбра чудесно.
Беше много късно, но Хедър бе помолила да й се обадя и аз го сторих.
Гласът й не беше сънен.
— Будна си.
Това не беше въпрос, а твърдение.
— Тайлър?
— Да, аз съм. Татко каза, че си се обаждала.
— Какво се е случило?
— Откъде знаеш, че нещо се е случило?
— Може да съм красива, дори русокоса, но не и глупава. Безмозъчността на блондинките е мит, измислен от мъжете и брюнетките.