Не казах нищо.
— Въпреки всичко, усещам напрежение в гласа ти, Тайлър.
Пак не отговорих.
— И в мълчанието ти.
Не пророних дума. Колко съм общителен!
— Плашиш ме.
Опитвайки се да говоря колкото е възможно по-спокойно, аз й разказах какво се е случило.
— О, боже, толкова съжалявам. Мога ли да направя нещо? Каквото и да е.
— Доведи ми онзи, който го е извършил.
— Ако можех, в момента щеше да е на прага ти. С оковани в белезници ръце и крака. Щях да съм сварила катрана и извадила бормашината.
Усилено се опитвах да не се чувствам добре и почти успявах. Но болката намаля. Тази жена беше заразителна.
— Благодаря — казах аз.
— Говоря сериозно.
— Знам. И съм ти благодарен.
— Обаждам се за Уеб. Утре сутринта ще оперират татко и в шест часа заминавам за Шарлот. Джейсън се обади. Иска утре да заведе Уеб на пикник, защото вдругиден щял да ходи за една седмица в Ашвил. Ограничителната заповед още е в действие и той не може да взима Уеб от училище, дори с мое разрешение. Моли те ти да го вземеш, а Джейсън ще дойде утре в единайсет у вас. Но сега всичко това е невъзможно.
— Не виждам защо.
— Ами при теб не е много безопасно. Какво ще правиш с Кълън?
— Татко, Дейв Майкълс, добър мой приятел, или аз ще бъдем по всяко време с Кълън. Понякога и тримата заедно. Няма да му позволяваме да играе навън, където може да го видят. Пред къщата има шерифска кола, затова мисля, че няма да нападнат отново. Няма дори да взимам Кълън с мен в колата, освен ако не е абсолютно наложително, за да не бъде в опасност, ако се опитат да ме атакуват. Снощи явно са помислили, че съм вкъщи и работя или гледам телевизия на запалени лампи. Тойотата ми беше на алеята пред къщата. Отидох за пица с колата на баща ми. Могли са спокойно да нанесат удара, действали са бързо и после са офейкали. Мислех, че Кълън ще бъде в безопасност тук, при нас, трима военни ветерани. Вероятно ще бъде на по-сигурно място в мазето на главно управление на полицията, пазен от Рамбо, но се съмнявам и в това.
Хедър се замисли. Аз чаках. Всичко зависеше от нея. На мен ми беше все едно.
— Неколцина яки, въоръжени мъже ще бъдат в къщата с момчетата през цялото време? И децата ще играят само вътре? И отпред постоянно ще има шерифска кола?
— Такъв е сценарият. Но както желаеш. Той е твой син.
— Докато утре канцеларията на прокурора не отвори, за да отменя ограничителната заповед, не мога да измисля друг начин. В осем и трийсет ще оперират татко. Не искам дори да си го помислям, но може да стане нещо. Кой знае как ще реагира мама, ако нещата се объркат? Нейното здраве е по-крехко от това на татко. А ако Уеб е с нас и тя получи криза… — Хедър помисли още малко, сякаш се самоубеждаваше. — Не мога да измисля нищо по-добро. И няма начин Джейсън да не заведе Уеб на обяд. Пък и няма гаранция, че ще се върна навреме, за да го взема от училище, което означава, че ти ще трябва да го сториш. Добре.
— Сигурна ли си?
— По дяволите, не съм сигурна. Просто няма друг избор. Но не го взимай по-рано. Така няма да стои дълго у вас.
— В единайсет и трийсет имам среща с Фанър. Ще кажа на татко да вземе Уеб малко преди това, докато идва насам.
— Добре. — Последва кратка пауза, сетне Хедър добави: — Съжалявам, Тайлър. Не само за кучето ти, но и за цялата каша, в която си се забъркал.
— Скоро всичко ще свърши.
— Надявам се.
— Ще се погрижа за това.
В очите ми блесна слънчева светлина. В устата си усещах вкус на пръст. Дланите ми бяха ожулени от копане. Чух стъпки на долния етаж. Татко и Дейв.
На вратата се потропа и колеблив глас попита:
— Татко?
Нубин лежеше до мен. Ушите му бяха наострени. Гледаше към вратата. Позна гласа на Кълън. Може би надуши миризмата му. Но опашката му беше спокойна. Не изгаряше от нетърпение да играе. Спомняше си.
Предишната нощ.
И аз си спомнях.
— Минутка, синко — извиках аз, отместих тежкия шкаф и отключих вратата.
Кълън стоеше на прага унил и нещастен. Тихо плачеше. В малката си ръка държеше каишка. Коленичих до него и го прегърнах. Той се притисна до мен. Нубин дойде при нас.
Ние, тримата.
Довчера бяхме четирима.
Мигът отлетя. Скътах споделените чувства на тайно място, обитавано от мама и други скъпи покойници.