— Стрелбата в сладкарница, пълна с посетители, не означава ли, че убиват наред?
— Не е задължително. Имали са причина да открият огън в сладкарницата. Ти си бил вътре. И макар да се съмнявам дали са били притеснени от съвестта си след стрелбата, те, изглежда, не убиват само за идеята.
— Така ли?
— Не. Не са убили собственика на камарото, а са могли да го направят толкова лесно, колкото и да го ударят по главата, както са сторили. Но мъжът ми каза, че тъкмо слизал от колата, когато бил ударен отзад и не видял нищо. Те са знаели това, следователно, не са имали причина да го убиват.
— Надявам се, че не ги мислиш за хуманисти, само защото са пощадили живота на един човек.
— Не. Напротив. Друга касиерка е чула как едрият тип обсъжда вероятната участ на госпожица Хъчинс. Според мен, бандитите са възнамерявали да я убият, веднага щом избягат. Разговорът се е състоял минути, преди ти да се намесиш, затова неясният намек във вестника, че си станал причина за отвличането, е пълна глупост, както и останалите писания на онази жена. Ето — добави той и взе една яркозелена папка. — Нека да ти предложа плодовете от разследването ни дотук.
— Господин Ървинг Джейкъб Хукър, единият от мъжете, които си застрелял, както несъмнено си спомняш с угризения, е действал във Вашингтон. Имал е съдружник, Джон Филип Байнъм. Двамата са си имали доверие един на друг — рядко срещано явление в средите на престъпния свят. Не са били специалисти в определена област, но са опитвали всичко — от дребни кражби до банкови обири, кражби на коли, отвличане и издевателства над длъжници. Често дългата ръка на закона ги е измъквала от бърлогата им и са ги задържали под голяма парична гаранция. Завеждали са добре подготвени дела, но свидетелите или са се премествали другаде, или са отказвали да дават показания поради съмнителни причини. — Фанър кимна тъжно, сетне продължи: — Обикновено господата Байнъм и Хукър предпочитали да упражняват професията си далеч от свърталището си, за да не мърсят гнездото, така да се каже. Непосредствено преди да умре, Хукър не е бил издирван никъде за нищо, дори за шофиране без предпазен колан. Байнъм, от друга страна, е издирван в няколко щата и в момента е задържан по обвинение в нападение в Сиатъл. Жертвата е проститутка, известна по улиците като Райда Караманьола — заради способността й да приема един след друг много клиенти. Наполовина сицилианка и безстрашна. Пуснала е слух, че не само ще свидетелства срещу бившия си клиент, но и ще го пречука, ако избяга от пандиза. Семейството й, което има голямо влияние в подземния свят в Сиатъл, я подкрепя.
— Предполагам, че накратко Байнъм е уплашен до смърт, но неприятностите му не са наша работа — прекъснах го аз.
— Ето защо, упражнявайки малко натиск, полицията в Сиатъл го е накарала да пропее и ще го държат в безопасност в килията, докато нещата от страна на сицилианския контингент се уталожат.
— Не бих се изразил точно така, но в общи линии е вярно. Детективът, занимаващ се със случая, твърди, че господин Байнъм е образец на искреността и сътрудничеството. Всичките му показания са потвърдени.
— Значи това сте открили… — окуражих го аз.
Фанър изправи рамене и ме погледна недоволно.
Дали не го притисках?
— Преди месец в Сиатъл двама европейци са направили опит да се сближат с Байнъм и Хукър. Единият знаел английски достатъчно добре, за да попита къде има тоалетна. Другият говорел езика свободно, макар и с лек акцент. Трети човек, латиноамериканец, по всяка вероятност мексиканец, изключително едър, бил с тях явно в ролята на телохранител. Двамата европейци сигурно са братя, макар че единият е много по-възрастен от другия. След седмица общуване Байнъм сключил сделка с онези господа. Твърдял, че са… — Той погледна бележките си. — „Зли като питбули и стиснати бели копелета без чувство за хумор.“
— Сериозно?
— Байнъм отишъл в Лас Вегас, където го намерихме, за да направи услуга на свой познат от Виетнам. Така можел да избегне новите си, неприятни приятели, и пак да си изкарва прехраната.
— Да не говорим, че е искал да се скрие от обвинението в нападение и от Райда Караманьола и нейното наполовина сицилианско семейство.
— Всички са сицилианци, с изключение на бащата, който е починал.
Замислих се по въпроса.
— И твоят детектив е научил всичко това от очарователната госпожица Караманьола и от бъбривия господин Байнъм?