— Отзивчива двойка.
— Да, наистина.
Двамата се гледахме известно време. Очаквах, че Фанър ще продължи, но той явно се колебаеше. Сградата скърцаше. Полицаи тропаха в коридора. Чуваха се приглушени разговори. В барчето някой несъмнено избираше какво да хапне. Курабии? Бадемов сладкиш? Кокосов пай? Пържени картофи? Соленки? Кафе? Устата ми се напълни със слюнка.
Върнах се в реалността. Фанър продължи да говори монотонно.
— Байнъм е казал, че се нуждаели от двама мъже за два удара. Първият бил банков обир някъде на изток. Братята твърдели, че имат информация от вътрешен човек в Цюрих, който знаел крайното местоназначение на купчина наскоро изпрани, незаконно придобити пари и точната дата на пристигането им във финансовата институция. Щели просто да влязат в банката и да изтеглят парите.
— И точно тогава се появявам аз.
— Да. Но ти само си разполовил екипа им, защото за беда си очистил единия от братята, но не си осуетил трансфера на парите в нежелани ръце. Става дума за значима сума. Така ни казаха от ФБР. Строго секретно, разбира се.
— Какво имаш предвид под „значима“?
— Ами, значима.
— Колко?
— Два милиона и сто хиляди долара.
— Аха.
— Нямах намерение да ти казвам точната сума.
— Аз я изтръгнах от теб. Съжалявам.
— Моля.
— Когато се прехвърлят пари от една сметка в друга, особено в различни страни, това не става ли обикновено на хартия или по компютърен път?
— В повечето случаи.
— Но не и този път.
— Точно така.
— Защо не?
Фанър се поколеба.
— Според мен, искането за тегленето на пари се изпраща в банката, заедно със съответната документация от данъчната служба, за да покаже, че тази достойна за уважение организация е била своевременно уведомена за точната сума и за обстоятелствата около изтеглянето й. Банковите служители знаят, че ще разполагат със сумата само един ден и тъй като данъчните власти предварително са уведомени за предстоящата операция, нямат друг избор, освен да приготвят парите.
— Щом онези господа са можели просто да изтеглят мангизите, защо са ограбили банката?
— Господата, на които принадлежат парите, не са ограбили банката.
— Искаш да кажеш, че ФБР са допуснали от Европа в Щатите да влязат мръсни пари, предназначени за хора, чиято самоличност може да се установи?
— Какво са знаели и какво са можели да докажат, са две различни неща.
— Аха.
— Да.
— А какъв е бил вторият удар с участието на Байнъм, Хукър и съдружници? — попитах аз.
— Покупка на оръжие.
— Много ли?
— Значимо количество.
— Когато казваш „значимо“, имаш предвид…
— Не започвай пак.
— Добре — дяволито се ухилих аз. — Да речем, че смятат да похарчат парите за базуки.
— Да.
— И подобно тежко въоръжение? Миномети, гранатомети, ракетни установки, карабини?
— Не одобрявам лекомислието ти.
— Аз пък мислех, че му се възхищаваш.
Фанър се усмихна за миг, като изтощена светулка, която сигнализира на приятеля си да се срещнат още веднъж в тревата, после каза:
— Въпросът, който обсъждаме, е много сериозен. Ако онези господа намерят продавач, а се говори, че са открили такъв в Сиатъл, докато са планирали удара в банката, тогава някой някъде — вероятно в Европа — ще има големи неприятности.
Помислих върху думите му и рекох:
— Спомням си, че свидетелите в банката споменаха за необикновено едър крадец. Сигурни ли са, че е латиноамериканец?
— Да. Имал много заплашителен вид. Описват го като огромен, страшен и опасен.
— Е, наистина ме уплаши в сладкарницата.
— Не проронил нито дума. Бил със скиорска шапка, гумени ръкавици и памучна блуза с дълги ръкави. Неколцина свидетели споменаха, че имал черни очи. Всички коментираха факта, че бил единственият, който докоснал нещо. И когато бандитите излезли от банката, едрият тип носел под едната си мишница голяма чанта с пари, а под другата — злочестата госпожица Хъчинс.
— Оръжие?
— Не размахал нищо, макар че няколко човека споменаха, че имал пушка, преметната на гърба. Един от очевидците, ловец, казал, че била мозберг, дванайсети калибър.
Тази информация ме заинтригува.
— Тогава сте сигурни — продължих аз, — че мозбергът, намерен в камарото, е бил използван в стрелбата по къщата ми и в банката, още преди експертите по балистика да са сравнили гилзите и оръжието.