— Макелрой на телефона — чу се глас от слушалката.
— Здравейте, полковник. Тайлър Ванс се обажда — с леко треперещ глас казах аз.
— Добре ли си?
— Затаил съм дъх. Наблюдавам една оскъдно облечена дама как прави гимнастика.
— Чувството ми е познато. А сега се съсредоточи, защото нямам добри новини.
Чаках да продължи, но той мълчеше, затова попитах:
— Е?
— Не е за по телефона.
— Кога? Как?
Той направи кратка пауза.
— Можеш ли да наминеш към Форт Браг днес?
— Не. Нещата тук излизат от контрол — отговорих аз и му разказах за нападението на къщата.
— Добре че не си бил там със сина си.
— Да, наистина.
— Е, връзва се с онова, което чух, колкото и да е малко. Научи ли нещо ново?
Повторих онова, което Фанър ми беше казал.
— Хм. Всяка информация е полезна. Тук сме под голяма пара. Междувременно ти изпращам четирима от моите момчета от „Делта“. Цивилни, разбира се. Двама за твоята къща и двама за тази на баща ти. Представи ги на полицаите като твои приятели, с които ходиш на риба и им кажи, че са дошли да помогнат доброволно на стария си другар. Ако ченгетата настояват, че им пречат, обади ми се да изпратя някой.
— Наистина оценявам жеста ти.
Той остави това без коментар.
— Няма проблем. Може нещата да се влошат и в теб да се отприщят някои стари инстинкти, придобити в Корея, особено ако някой те предизвика да го направиш. Това би усложнило нещата за мен и за Пентагона. Някой нагъл журналист може да надуши или да открие нещо.
— Не и от местния вестник. Повечето то тях не знаят дори кой ден сме днес.
— Синко, ако му отпуснеш края, тази история ще се раздуха, а аз зная на какво си способен, помниш, нали?
— Помня.
— Затова запази самообладание. Пази семейството си вкъщи, на сигурно място. Не прави глупости, поне през следващите двайсет и четири часа. Дотогава ще се чуем пак. Обещаваш ли? Помни, че полицията те пази, както и две от моите най-добри момчета под прикритие. По дяволите! Ако онези отрепки още веднъж се опитат да се поразходят из градината ти, ще ги хванем.
— Добре. Двайсет и четири часа. От сега.
— Бинго — каза той и затвори.
По същото време — както по-късно разбрах, след като полицията проследила последователността на събитията — една полицейска патрулна кола спряла на алеята пред моя дом. Униформен полицай с ловджийска пушка слязъл от колата, заобиколил отзад и отворил багажника. Междувременно шофьорът, слаб, русокос, среден на ръст и телосложение младеж отишъл с бавни стъпки до шерифската кола и казал, че му олекнало, защото успял да пристигне навреме, за да застъпи на дежурството и се надява колегата му да хване началото на мача, в който участвал и сина му. Човекът на шерифа благодарил и си тръгнал с надеждата, че няма да изпусне началния удар.
Шофьорът се върнал до патрулната кола и нагласил колана с кобура и шапката така, че да пази светлите му очи от слънцето, а партньорът му промушил една тънка кожена каишка през дупчицата на приклада на стара ловджийска пушка, след това завързал примката около врата си, държейки пълнителя с дванайсет патрона зад гърба си, така че да не се вижда отпред.
Шофьорът тръшнал капака на багажника, затегнал колана още веднъж и двамата тръгнали по тротоара към къщата. Дейв Майкълс чакал точно до вратата, когато те се приближили. Той не забелязал кожения ремък около врата на по-високия полицай, нито начина, по който подръпвала яката му или скованата му походка. И не е било възможно да ги забележи. Това били униформени полицаи, дошли да изпълнят дълга си и да ни защитят.
Когато двамата се качили на предната веранда, през тесния прозорец до солидната дървена врата се виждал само русокосия полицай. Докато Дейв наблюдавал през този прозорец, по-ниският погледнал партньора си, изчакал няколко секунди и позвънил. Нищо неподозиращият Дейв отворил широко вратата. И бил прострелян два пъти в гърдите от упор.
16.
Куршумите и реакцията на нервната му система от получената внезапна травма накарали Дейв да залитне назад. Главата му се ударила в тежкия дъбов рафт, закован на стената зад него. Скалпът му се сцепил като узрял пъпеш. Извъртял се на една страна, стоварил се немощен на пода и се свил. Безчувствена, окървавена плът. Прекрачвайки неподвижното му тяло, онзи с пушката огледал стаята. По петите го следвал по-ниският „полицай“ с насочен пистолет.