Един от куршумите му попаднал в плът и изкарал въздуха на баща ми, но не и решителността му. Татко изстрелял всичките си дванайсет патрона, четири от които се забили в къщата. Не се взривили, тъй като били с метална обвивка, но един от тях пронизал гръдната кост на русокосия, строшил я, оставяйки остри като бръснач отломки в заобикалящата я белодробна тъкан, после пробил дупка и продължил унищожителния си път през вената и запушил аортата в горната част на сърцето. Устремил се наляво към двуглавия мускул на ръката и спрял дълбоко забит в раменната кост.
В резултат на това, кръвното му налягане паднало рязко и русокосият се строполил на земята, в собствената си кръв и изпражнения.
Баща ми облегнал гръб до стената на гаража и се свлякъл, присвивайки колене, притиснал счупеното си ребро и дълбоката рана отстрани, парализиран от болката. Дишал тежко и докато седял, се питал дали не е получил инфаркт, дали русокосият е жив и дали Кълън е повикал полицията.
Опитал се да стане, но краката не го послушали. Затова останал там, очаквайки да чуе сирени в далечината.
За съжаление на всички потърпевши, когато Кълън и Уеб стигнали къщата на семейство Кранфорд, без да пострадат, там нямало никого. Всички външни врати били заключени. Кълън ги проверил до една, така че не могъл да се обади на полицията, нито на когото и да било другиго. Осъзнавайки, че носи отговорност за Уеб, той чул престрелката, но никакъв знак от Дейв или от дядо си. Синът ми стоял пред задната врата на къщата на семейство Кранфорд, треперейки от неописуем ужас, далеч от всички, и полагал неимоверни усилия да сдържи сълзите си и да измисли някакъв план. Спомнил си, че всички в квартала са на работа или на училище. Само госпожа Кранфорд обикновено си стояла вкъщи през деня. Кълън мислел ли мислел и се оглеждал, но не се сетил за друг изход, освен за едно-единствено място, където можели да отидат. Хванал треперещата ръка на Уеб, стиснал го здраво, за да му вдъхне кураж, защото Уеб вече плачел, и се втурнали натам.
17.
Джейсън Патерсън завил в алеята пред къщата на семейство Ванс, спрял зад полицейската кола и погледнал часовника си, присвивайки очи на яркото слънце. Тринайсет и тринайсет. Бил се обадил точно след дванайсет, за да предупреди по-възрастния господин Ванс, че малко ще закъснее.
Както обикновено.
Отворил вратата на колата и подал единия си крак навън, когато чул да се стреля някъде зад къщата. Това толкова го стреснало, че ударил главата си в ръба на вратата.
— По дяволите! — изсумтял той и прехапал устни от внезапната болка, която почувствал в слепоочието.
Престрелката продължавала, сякаш никога нямало да спре.
Изведнъж настъпила тишина.
Разтривайки удареното място, Джейсън извикал:
— Знам, че си фанатик на тема оръжие, но това е прекалено.
Болката в главата му отслабнала и той започнал да разсъждава по-трезво. Това било нарушение на закона. Ванс нямал право да стреля в населено място. Това било незаконно. После си спомнил за полицейската кола и се зачудил дали ченгетата не стрелят.
Но ако са те, по кого стрелят?
Джейсън се промъкнал да надзърне зад ъгъла, точно на мястото, където улицата се разширявала и можела да побере няколко коли. Но там имало само един автомобил — допотопен крайслер. Онова, което привлякло вниманието му обаче, не бил крайслерът, а униформен полицай, паднал на една страна в противна смрад.
Той продължил с огромно нежелание и извикал:
— Уеб?
Заобиколил окървавеното, проснато на земята тяло. Отнякъде се чул слаб глас:
— Патерсън?
— Да? — отговорил Джейсън.
Безпокойството му растяло с всяка изминала минута.
— Тук, вътре — чул се немощен глас от дъното на сенчестия гараж.
Джейсън се приближил много бавно, докато чул хриптящото, но силно:
— Побързай, да те вземат дяволите!
И той побързал.
Влязъл в гаража и след като очите му свикнали с мрака, видял стареца клекнал до стената да се държи за гърдите. През пръстите му се процеждала кръв. Джейсън отишъл и клекнал до него. Възрастният човек едва дишал, но все пак успял да промълви:
— Другото ченге не е ченге, нито… След момчетата… Дейв е мъртъв… Иди да им помогнеш.
Не могъл да продължи.
— Нека първо помогна на теб — казал Джейсън и протегнал ръка.
Татко я отблъснал и с последни сили прошепнал: