Кълън отново се огледа. Разглобено фенерче, батерия, захвърлена в единия ъгъл, зеленият газов котлон, с който ходеха на къмпинг, отдавна неработещ, откраднат от татковото ремарке и донесен тук от Кълън. Двамата с Бари си бяха готвили на уж много гозби от еленско месо или свинско с боб, оранжева свирка, два водни пистолета…
Газовият котлон. Кълън се промъкна до него и го вдигна да види колко тежи. Доста. Ами ако полицаят се приближеше до дървото и се опиташе да се изкатери? Можеше да пусне котлона на главата му.
Ами ако онзи тип не се опиташе да се изкатери? Ако си останеше долу и ги повикаше?
Ами, нямаше да излязат. Той не им беше баща.
Ами ако се ядосаше и насочеше дългата си пушка срещу тях?
Кълън погледна въжето, после котлона. Пренесе го до вратата, като стоеше в сянката така, че лошият полицай да не го види. Или поне се надяваше да е така.
Издърпа края на въжето, където беше примката, и го уви около празната пропанова метална бутилка. Завърза го здраво, за да е сигурен, че въжето няма да се развърже, точно когато най-много се нуждаеха от него.
После седна с кръстосани крака близо до вратата, като се опитваше да стои в сянката и държеше тежкият котлон в скута си. Ако онзи човек дойдеше достатъчно близо, щеше да хвърли стария котлон върху него и добре да го подреди. Мисълта го накара да изтръпне.
Наистина щеше да боли.
Но същото щеше да стане и ако ги застреляше.
В очите му напираха сълзи, но Кълън се сдържа и не заплака. Уеб можеше да го види.
Къде ли е татко, запита се той. Защо не е тук?
Кълън подсмръкна веднъж. Какво щеше да ми каже да направя? „Бъди смел, бъди спокоен, измисли изход.“ И той мислеше. Може би, ако онзи човек помисли, че тук има коте, ще пожелае да провери и тогава ще дойде съвсем близо.
— Ще го направя — прошепна момчето.
Кълън, който беше отличен имитатор, направи възможно най-добрата котешка имитация, на която бе способен.
Зебулон Кари или Боби Макгий, както се бе нарекъл, застана близо до къщичката, засенчи с ръка змийските си очи на слънцето и се вторачи в пролуките между дъските на къщичката над него, където беше сигурен, че се криеха двете момчета, когато измяука някаква котка.
Уплаши се до смърт.
Я се погледни какъв си пъзльо. Какво става с теб, Зеб, по дяволите? В такива случаи винаги се обръщаше към себе си с истинското си име. Насреща имаш само две уплашени малки момчета и някаква си котка.
Той погледна нагоре към къщичката на дървото, присви очи срещу безмилостните слънчеви лъчи и забеляза движение.
Усмихна се толкова широко, че чак мъдреците му се видяха и каза:
— Че да свършваме, приятелчета.
И вдигна нагоре пушката.
На три метра над земята Кълън прошепна на Уеб:
— Лягай долу!
После насочи вниманието си към мъжа, който стоеше долу. Видя злобната му усмивка и насочената нагоре пушка. Малките му пръсти се вкопчиха още по-здраво в котлона. Трябваше да го направи сега и да успее или никога повече нямаше да види баща си.
Освен в рая.
И той хвърли котлона.
Джейсън бе скъсил с две трети разстоянието между себе си и мнимото ченге, оставяйки само десет стъпки помежду им. Онзи още се взираше съсредоточено в къщичката, когато изведнъж се чу протяжно котешко измяукване. Джейсън видя как полицаят подскочи, после го чу да мърмори нещо под нос и накрая насочи пушката нагоре.
Мили боже, той ще стреля, ужаси се Джейсън, обзет от паника. Погледна отчаяно безполезния пистолет в ръката си. Държеше го за плъзгача и за дулото, сякаш беше чук, и в същия миг го изпусна. Нямаше какво друго да направи, освен да отвлече вниманието на онзи тип, затова изкрещя:
— Стой!
Ларинксът му се напрегна, но Патерсън не обърна внимание на това.
Джейсън виждаше само две неща — мъжът, който насочи оръжието си към лицето му, и някакъв тумбест зеленикав предмет, ярко проблясващ на слънчевата светлина и падащ от къщичката на дървото.
Точно към главата на противника му.
Джейсън стоеше като хванат в капан елен и хипнотизирано наблюдаваше как онова необикновено махало се спуска бавно надолу, образувайки дъга. Надолу, надолу, надолу, но твърде бавно. Затвори очи и се стегна до краен предел, подготвяйки се да чуе изстрела, който щеше да сложи край на живота му.