И наистина го чу. Бум! Ей така.
Когато Зебулон Пайк Кари, известен още като Боби Макгий, в предстоящия миг на смъртта си помисли: „Голяма грешка направи, приятел, сега ще те разполовя“ и хвана здраво пушката с намерението наистина да го стори, с дясното му рамо се случи нещо много неприятно. Ударът бе нанесен с такава сила, че го тласна напред и накара пушката му да гръмне шест саксии вместо човека, който току-що бе изкрещял по него. Лицето на Зеб пламна от пронизителна болка. Бразда, дълбока колкото дълга бобена шушулка, бе зейнала на гърба му, да не говорим за пробитата кост точно под раната. Олюлявайки се, той се огледа и макар без пушка, се ориентира навреме и видя ненормалника да тича към него. С бързината на атакуваща кобра той грабна карабината си и изстреля откос по лудия. Изпита удоволствие, като видя, че кръвта му бликва, след като два патрона го улучиха.
Но онзи не само че не падна, а въобще не спря.
Невероятно. Зеб, който беше добре запознат с ловните пушки, знаеше, че когато изстреляш по някого цял пълнител, кучият син ще падне моментално, както стана с онзи тип в къщата. Бум-бум, два изстрела и той буквално се залепи за стената зад вратата. Така се отплащаше ловната пушка.
Той беше ползвал пистолет в работата си само веднъж — магнум-357, хубав патлак, а жената, която застреля с него, се свлече безшумно, без да издаде звук.
Какво му става на онзи? Два пъти го улучих, а той продължава да върви към мен. Може би още два куршума ще свършат работа.
Но Зеб нямаше време за това.
Джейсън усети как куршумите го улучиха и дишането му секна, но не му пукаше. Продължаваше да движи механично мускулестите си крака, които бяха във форма от хандбала и джогинга. Видя оръжието, насочено към лицето му, но не му обърна внимание и сграбчи онова, което можа да достигне — мазните потни уши на онова копеле. Хвана ги здраво и впи нокти в плътта. Знаеше, че оръжието, което за момента беше обърнато настрана, отново ще влезе в играта. Ръцете му не бяха свободни, а онзи се съпротивляваше с всички сили, удряше го в ребрата с юмруци и отчаяно се опитваше да насочи оръжието. Джейсън се дръпна назад и без да го пуска, го удари с глава по носа с всичката възможна сила, която събра под въздействието на адреналина. А тя беше значителна.
След удара с челото на Джейсън, от ноздрите на Зебулон Пайк Кари бликна кръв като гейзер и той внезапно изгуби желание да застреля смахнатото копеле. Онзи обаче не искаше нищо друго, освен да го очисти. Пусна деветмилиметровия пистолет, опря ръце на гърдите на противника, което не беше кой знае какво постижение, защото лунатикът все още се опитваше да отпори шибаните му уши и го блъсна.
Номерът мина.
Маниакът се отскубна от тялото му, като в ръцете му останаха части от ушите, но вместо да падне назад, отново го нападна и ръцете му се насочиха към главата на Зеб, а пръстите му се разшириха като клещи.
И после пръстите, тези ужасни, заплашително насочени към него израстъци се забиха в очите му и ги издраха…
Зеб изкрещя.
Джейсън Патерсън бързо губеше сили. Кръвта изтичаше от тялото му от четири места и изтощението породи отчаяние. Въпреки усилията му, този як, хлъзгав и като змия зъл човек го блъсна така, сякаш беше перце, макар да нямаше пистолет. Проблемът беше, че Джейсън ставаше все по-немощен, а изгубеше ли тази битка, щеше да изгуби и синът му. Направи едно последно усилие и поднови атаката си.
Отново протегна ръце към главата на Зеб, но този път не можа да докопа ушите, а отново очите. Пъхна в тях палци и натисна колкото можа по-надълбоко. Почувства как топлата течност бликна на струи, сетне чу писъци и усети как някой го хвърли на земята.
Беше твърде омаломощен, за да се надигне, но все пак опита. Ръцете му докоснаха нещо твърдо и гладко. Дръжката на пушката. Ловната карабина.
Джейсън не разбираше много от оръжия, но беше израснал с чичовците си, които често ходеха на лов за пъдпъдъци в околностите на Чарлстън. Знаеше какво да прави с една ловна пушка и как да го направи.
Задържа се на крака и се прицели в главата на Зебулон Пайк Кари. После изгуби съзнание.
Кълън наблюдаваше дуела отгоре. След като Джейсън заби палци в очните ябълки на Зеб, предизвиквайки смразяващи кръвта писъци, той отмести поглед от тях и покри тялото на Уеб с неговото, за да го предпази.