— Ще ми бъде изключително приятно да те направя на решето.
— Само ако някой ме държи, докато стреляш.
Той си пое дълбоко въздух и го изпусна през зъби. Това показваше, че притежава някаква степен на самоконтрол и вероятно му бяха казали да не ме убива тук. Ето защо можех да го притисна малко, без да прекалявам, за да не го предизвикам да ме пречука.
— Какво е съобщението? — попитах аз и в същия миг телефонът иззвъня. Едва не подскочих до тавана.
Мъжът видя това и се засмя.
— Страх те е, а? По-добре вдигни слушалката. Теб търсят — каза той.
Усмивката разкри кривите му жълти зъби. Беше слаб и гърчав. На осеяното му с белези от акне лице имаше рождено петно с формата на ромб. Държеше колта небрежно, с лявата си ръка, сякаш бе убеден, че никога няма да го изпусне.
— Вдигни слушалката! — повтори той.
Най-близкият телефон беше в кухнята.
— Ало.
— Татко?
Сърцето ми се сви.
— Здравей, миличък.
— Можеш ли да дойдеш да ме вземеш? — тихо и уплашено попита Кълън, макар да се опитваше да се държи смело.
— Съвсем скоро. Добре ли си?
— Страх ме е. Тук има непознати. Удариха дядо…
Намеси се друг глас, на възрастен.
— Ела във фермата. Тръгни веднага. Доведи човека, който е при теб. Ще те посрещнат на коларския път, водещ към къщата и ще получиш указания. Моят човек трябва да бъде с теб, инак момчето ти ще умре. Всички ще умрат. Опиташ ли се да погодиш някакъв номер, всички ще умрат. Ясно ли е?
— Какво сте направили на баща ми?
— Ясно ли е?
Стиснах зъби толкова силно, че челюстите ме заболяха и отговорих:
— Ясно.
— След два часа.
Затворих.
Белязания се бе приближил до мен.
— Трябва да тръгнем веднага, за да успеем да стигнем до два часа. Аз ще се возя на задната седалка. Не искам да те изкушавам.
Обърнах се към него.
— Добре. Може ли да изпия една кока-кола? Умирам от жажда.
Той долепи дулото на големия колт до брадичката ми.
— Да ти го начукам на теб и на кока-колата ти. Ако вече ми бяха дали парите, щях…
Докато вниманието му беше съсредоточено върху наперените му изявления, аз стрелнах ръка и сграбчих револвера му. Стиснах го здраво и ударих мъжа в слънчевия сплит, влагайки всичкия си страх, сила и отчаяние. Дъхът му излезе със свистене. Изпитващ болка, но не загубил кураж, той отново насочи револвера към лицето ми и натисна спусъка. Но аз бях сложил пръст между спусъка и скобата и барабанът не се завъртя. Коленете на мъжа се огънаха и аз издърпах оръжието от ръката му. Той се опита да се съпротивлява, но ударът ми предотврати това. Човекът се строполи на пода и остана там. Устата му се отваряше и затваряше като на риба от счупен аквариум.
Извадих патроните от колта и ги пуснах в джоба си, а оръжието сложих в хладилника. При бързия обиск намерих още осем патрона плюс портфейл с разрешително за носене на оръжие, издадено в Ню Джърси, и петдесет и три долара. Разрешителното твърдеше, че мъжът се казва Леплин Кари. След като хриптя три-четири минути, той се надигна и се подпря на хладилника. Лицето му беше пепеляво.
— Как се казваш? — попитах аз.
— Да го духаш.
Ударих го по носа и му счупих костта. Кръвта опръска и двама ни. Издавайки звуци на ярост и болка, мъжът протегна ръце към врата ми. Дръпнах се от дясната и сграбчих лявата. Извих я, отделих малкия пръст от съседите му, после го огънах навътре, докато допря до дланта. Държах го така с палеца и показалеца на дясната си ръка. Мъжът доближи свободната си ръка до носа си, опитвайки се да спре кръвта, но безуспешно.
— Слушай какво ще ти кажа — рекох аз.
Той още се занимаваше с носа си. Стиснах пръста му, сякаш чупех орех, и мъжът ме удостои с вниманието си.
— Ще ти задам няколко въпроса. Не ми ли отговориш бързо и вярно, ще те контузя сериозно. Не го ли направиш, ще те нараня. Носът беше само показно.
Малките му кръгли светещи очички бяха приковани в мен.
— Е, как се казваш?
— Духай… — успя да изпелтечи той.
Псувнята в повелително наклонение се превърна във вик на болка, когато счупих пръста му и натиснах костите с палеца си. Болката трябва да е била ужасна.
Пуснах ръката му. Мъжът я притисна до гърдите си и се хвана за окървавения нос.
— Няма да спра и няма кой да ти помогне! — изкрещях аз в лицето му.
Махнах ръката му от носа, сетне попитах:
— Как се казваш?