Това най-сетне привлече вниманието му. Свали слушалките, облегна се и потърка с палец ъгълчето на устната си.
— Всичко?
Тя дори не трепна под преценяващия му поглед.
— Всичко, което е нужно.
Огледа преднамерено бавно разрошената й коса, устните и шията, като закова очи върху гърдите й.
— Е… отдавна не са ме слагали да си легна.
Скованото й гърло се отпусна леко. Явно Питона си играеше с нея.
— В такъв случай защо да не предприемем нещо по въпроса в по-дългосрочен план? — Взе чантата си от изкуствена кожа и извади една папка с материали, които бе подреждала до пет сутринта. — Това тук ще ви осигури по-пълна представа за «Идеалната половинка». Посочени са всички услуги, които предлагаме, както и ценоразпис.
След като явно се позабавлява на неин гръб, той реши да премине към по-делови тон:
— Интересувам се от резултатите, а не от списъка на услугите ви.
— Ще има и резултати.
— Ще видим.
Анабел въздъхна неспокойно.
— Това означава ли, че…
Той вдигна слушалките и ги окачи на врата си, а кабелът се изви по ризата му като змийска опашка.
— Давам ви един шанс. Утре вечер. Искам да ме смаете с най-добрата си кандидатка.
— Наистина ли? — Коленете й се подкосиха. — Фантастично! Но… преди това ми е необходимо да уточня какво именно търсите в жените.
— Тъкмо ще докажете професионализма си. — Той вдигна слушалките. — В девет вечерта в ресторант «Сиена» на Кларк Стрийт. Ще ме запознаете с нея, но не си въобразявайте, че ще си тръгнете. Ще останете на масата, за да поддържате разговора. И без това работя като луд. Нямам намерение да се главоболя и с това.
— Искате от мен да присъствам по време на цялата среща?
— По-точно само за двайсет минути. После ще я отведете.
— Двайсет минути? Не мислите ли, че може да й се стори малко… унизително?
— Не, ако е подходящата жена. — Удостои я с непринудената си гаменска усмивка. — И знаете ли защо, госпожице Грейнджър? Защото точната жена е прекалено мила, за да се засяга от глупости. А сега изчезвайте оттук, докато не съм размислил.
И тя изчезна.
Анабел престана да трепери едва когато влезе в тоалетната на «Макдоналдс». Преоблече се в потниче, седем осми панталон и сандали. Днешното преживяване затвърди отдавнашната й фобия към змиите. Но другите жени едва ли възприемаха Хийт Чампиън така. Той беше богат, преуспяващ, красив. Всичко това го превръщаше в мечтания съпруг, ако преди това не изплаши кандидатките си до смърт, което беше доста вероятно. Оставаше само да му намери подходящата жена.
Отметна буйните къдрици от челото си и ги прибра с две шноли. Доскоро все се подстригваше късо, за да се справя по-лесно с непокорната грива, но закачливата прическа й придаваше повече вид на студентка от първи курс, отколкото на сериозен професионалист, затова накрая се примири с неизбежното и пусна косата си дълга. Сега не за пръв път съжали, че не разполага с излишни петстотин долара, за да отиде на фризьор и да я изправи, но едва си плащаше текущите сметки.
Прибра перлените обици на Нана в една празна кутия от ментови дражета и отпи глътка топла вода от бутилката, която бе взела от колата си. Шърман бе добре зареден: снаксове и бутилки с вода, дрехи за преобличане, дамски тампони и тоалетни принадлежности, новите брошури и визитните картички за фирмата й. Имаше дори и спортен екип, ако случайно й хрумнеше да потренира, което се случваше рядко. Наскоро добави и кутия с презервативи, пак за всеки случай, ако някой клиент внезапно изпита нужда от секс, макар че едва ли мъже като Ърни Маркс или Джон Нейджър биха били толкова импулсивни. Ърни беше директор на начално училище, обичаше децата, но се изнервяше в присъствието на зрели жени. А Джон бе хипохондрик, който не смееше да рискува със секс, ако партньорката му преди това не си направи всички необходими изследвания.
Едно поне беше ясно: никога нямаше да й се наложи по спешност да снабдява с презервативи Хийт Чампиън. Мъже като него винаги се подготвят предварително.
Анабел сбърчи нос. Време беше да надмогне личната си неприязън. Ако искаше да преуспее и да превърне «Идеалната половинка» в една от водещите агенции за запознанства, трябваше да намери жена на Питона. И ако успееше, в града веднага щеше да се разнесе слухът за нея и «Идеалната половинка» щеше да бъде призната за най-добрата брачна агенция в Чикаго. Каквато определено не беше в момента. И при все че Анабел се стараеше да почита паметта на Нана, време бе да продължи напред.
Изля малко от течния сапун на дланите си, замислена за мястото си в света на бизнеса. В града имаше много агенции за запознанства, от най-различен вид. Бумът на евтини брачни компании в интернет бе довел много от старомодните фирми, като тази на баба й, до фалит, а останалите отчаяно се бореха да се задържат на пазара. Предлагаха срещи само за една вечер, както и обяд в някой ресторант или излет сред природата. Други устройваха вечери за самотници, трети организираха срещи на съвипускниците от престижни университети или сбирки на религиозни секти. Някои от късметлиите, като «Стабилни бракове», се рекламираха като специализирани в намирането на брачни партньорки за милионери, като приемаха само мъже за клиенти и им представяха зашеметяващо високи сметки, за да ги запознаят с истински красавици.