На слизане към трапезарията Настя внимаваше за походката и осанката си и изпитваше радостна възбуда. Изглежда, лекарството помагаше.
Когато започна да приготвя сака си за басейна, свали от закачалката в банята банския си, позамисли се за миг и решително го окачи обратно на мястото му. Трябва да бъдеш последователна, упрекна се Настя и извади новия, твърде дързък бански, който майка й бе изпратила от Швеция миналата година, но който си бе останал в полиетиленовия плик. Щом искаш да тренираш еротична пластика, и видът ти трябва да съответства на тренировките.
Облече го и като се видя в огледалото, обзеха я съмнения: с него изглеждаше като момиче от типично списание „за мъже“. А, да става каквото ще, и без това след единайсет в басейна няма почти никой освен нея, прави си гимнастиката съвсем сама. Повечето посетители плуват или рано сутрин, или от пет до седем вечерта. От единайсет часа до обяд тук беше истинско мъртвило, именно затова Настя бе избрала това време за ежедневната си гимнастика.
В басейна тя добросъвестно направи всички упражнения, изплува определения брой разстояния, а после се заигра за удоволствие. Качваше се по стълбичката до парапета, отиваше до другия край, слизаше, минаваше през водата до отсрещната стълбичка — и пак отначало. Движенията й трябваше да бъдат грациозни, меки, вълнуващи, сякаш я гледа най-страхотният мъж на света и тя трябва да му хареса, да запали у него желание, да го влюби в себе си моментално и задълго. Задачката си я биваше!
Като направи тези обиколки четири пъти, Настя разбра, че се е уморила повече, отколкото от двата часа водна гимнастика. Тялото й беше послушно, тя умееше да имитира всякаква пластика — от пластиката на стремителна разгневена тигрица до тази на кротко пухкаво котенце. Имаше си такова тайно хоби — да копира човешки типажи. Ала едно е да потренираш (разбира се, вкъщи, и то се знае — на почивки) и няколко минути да се полигавиш пред огледалото, а съвсем друго — да останеш „в образа“ дълго време. Много уморително. Време беше да свършва с този цирк.
Настя вдигна глава, погледна часовника, окачен високо под тавана — беше се мотала в басейна два часа и половина, наближаваше обед. Кос лъч от есенното слънце се промуши през широкия прозорец, отрази се в някаква блестяща повърхност точно под часовника и за миг заслепи Настя. Тя замижа и решително тръгна към съблекалнята.
— Тази искам — каза Зарип, облизвайки пресъхналите си устни.
Той беше в „Долината“ за пръв път и сега му показваха помещението, от което ще може да наблюдава процеса на подбора. Помещението представляваше малко тясно стайче на третия етаж на сградата за процедури. Под окачения на стената календар със снимка на котки и кучета имаше огледално прозорче, през което се виждаше басейнът.
— Това е курортистка — отговори му красив мъж с атлетична фигура, тъмни очи и светла коса. — Ще докарат момичетата довечера, тогава ще си изберете.
— Не, искам тази. — Очите на Зарип блеснаха, по хлътналите му бузи избиха трескави алени петна.
„Психопат с психопат такъв — ядосано си помисли русокосият мъж, — запъне ли се, не можеш го помръдна. Всичко й е хубаво на нашата работа… освен клиентите.“
— Първо погледнете тези, които ще ви предложим — миролюбиво каза той. — Може някоя да ви хареса повече.
Зарип кимна, но си пролича, че само се преструва на отстъпил.
— Кога ще докарат момичетата?
— Между девет и десет часа довечера. Засега можете да си починете, в бунгалото ще ви сервират обяд. Масажистът и сауната са на ваше разположение.
— Не искам. Ще ида да поспя. Довечера тук ще има ли някой друг освен мене?
— Още двама души. Много приятни хора, не се тревожете. Отдавна идват при нас и винаги са оставали доволни. Котаче, придружи госта ни до бунгалото.
Зарип отиде до бунгалото, придружен от масивното, но тлъстичко Котаче, притежател на висок тенор, който никак не подхождаше на облика му. Легна на дивана и се отнесе в мечти за момичето, което току-що бе видял при басейна през малкото прозорче. Боже, колко беше хубава! Именно нея бе виждал Зарип в тревожните си сънища — светлокоса, нежна, крехка, сексапилна. И ето я тук, съвсем наблизо. Много важно, че не била от онези, да я придумат пък, насила да я накарат, само тя му е нужна и никоя друга!
Зарип мислено си представи как тя ще се съблече, как ще прави любов с него. Охо, той ще я накара да направи всичко, което не може да получи от жените там, в своето узбекско село. Всички онези нещица, дето ги беше виждал в града на порнокасетите, но които не го възбуждаха, защото не ставаха с него. А сега той ще ги направи лично, ще се опива от тези дълги светли коси, от бялата кожа, от стройното тяло. Ами шията! Нейната шия! С какво удоволствие ще сключи пръстите си около нея и ще стиска, ще стиска, все по-силно и по-силно, докато не вдиша дълбоко в себе си душата й, напускаща тялото с последния й дъх… А после ще гледа филма и ще си спомня… Друга, а! Други такива няма. Или тази, или никоя.