Светлана Коломиец вече втори час седеше пред огледалото и нанасяше по лицето си специалния грим, който използват спортистките от синхронното плуване. Самата Светлана беше спортувала само в училище, и то не плуване, а волейбол. Ами да, усмихна се тя вътрешно, нейната днешна професия, най-древната професия, също е един вид спорт.
Преди три месеца Света прочете една обява, която канеше ефектни млади момичета в страните от Близкия и Средния изток за работа като секретарки във фирми, които имат руски партньори. Без много да се надява, тя изпрати на посочения адрес писмо със снимка и дори се изненада, когато получи отговор. Предлагаха й да отиде в Града в удобен за нея ден между 20 и 27 октомври за събеседване. Без да му мисли много, Светлана се качи на самолета и долетя в града.
Събеседването проведе някакъв нервен тип с конска физиономия, но на нея й хареса, че той не започна да я будалка, а й каза всичко, както си беше. Руските красавици много се ценят на Изток и много състоятелни хора биха искали да си вземат от тях за държанки. Момичето ще живее в прекрасни условия, в собствена къща, макар и малка, но с прислуга, ще го хранят, обличат, гиздят, а то, на свой ред, трябва да бъде предана, пламенна любовница без предразсъдъци. Когато омръзне на господаря, ще й бъде изплатена един вид „парична компенсация“ и ще й предоставят възможност да се върне в Русия.
Нея, Света, я поканили на събеседване, след като един милионер от Турция я избрал по снимката. Но освен нея, харесали му още няколко момичета и за да може да направи окончателния си избор, трябвало да му дадат възможност да огледа кандидатките по-подробно. Възложителят помолил да снимат на видео момичетата край басейн — имал си такова едно странно желание, смятал, разбирате ли, че във вода жената най-ярко проявява характера си, най-добре се забелязва нейната грация, а същевременно и дефектите, разбира се, ако ги има. Ако възложителят избере нея, ще й помогнат при оформянето на паспорта, получаването на виза и купуването на билет и ще й пожелаят приятно пътуване.
— Ами ако не му харесам? — попита Светлана.
— Е, като не му харесаш, какво да се прави! Ако искате, ще оставим вашата касета в нашата база данни, имаме много клиенти, тъй че шансовете ви са доста големи. Има и друг вариант: ако сте затруднена материално, можете да се снимате в порнофилм. Касетата няма да остане в Русия, ние правим филми само за чуждестранни клиенти, и то само според индивидуални изисквания, според личните им вкусове и желания и естествено — без тиражиране. Вие сте красива жена, тъй че във всеки случай не сте дошли напразно.
— Ще ми се да се надявам — усмихна се тя. — Кога ще се получи отговорът?
— Три-четири дена след снимките в басейна, най-много седмица. Дори не е нужно да напускате Града. Ще ви настаним в самостоятелно жилище за сметка на фирмата, включително с храната. Но има едно условие: ще можете да излизате от жилището само придружена от служител на фирмата.
— Защо пък толкова строго? — учуди се Света.
— Ами така — кратко отвърна типът с конската физиономия. — Аз нали не ви питам защо не искате да обслужвате руски мъже и сте готова да вършите същото в чужбина, и то без право на избор. Всяка работа си има тънкостите. Тъй че хайде без излишни въпроси.
Светлана реши, че това е нормално. Във всеки случай нямаше какво да губи. Ще поплува в басейна, ще си повърти дупето, после цяла седмица ще си почива, ще спи, ще гледа телевизия и вечер ще пие чай като добро момиче. Дори е приятно за разнообразие…
Точно в девет часа вечерта на вратата се позвъни. Като се огледа още веднъж в огледалото, Светлана Коломиец взе сака с банските принадлежности, оправи си прическата и слезе на улицата, където я чакаше кола. Не пътуваха дълго. Дори й се стори, че шофьорът нарочно удължава пътя, макар че Светлана не можа да го запомни в тъмното. Колата мина през висока чугунена порта, пое по някаква алея и спря пред вход, край който бяха паркирани още две коли. Светлана посегна да отвори вратата, но шофьорът, без да се извръща, прогъгна: