— Наркотици? — вдигна глава ниският пълничък Старков, ръководителят на разузнаването.
— Възможно е. Много е възможно. Може би всички факти, които ви споменах, изобщо не са свързани помежду си. Може би в Града няма никакви наркотици. Но така или иначе аз искам да знам какво става.
Първите сведения се получиха след две седмици. Оказа се, че градските проститутки, на които им „провървяло“, си намерили някаква лека и добре платена работа в чужбина и напуснали Града. Къде — никой не знаеше. Хората с автомобилите идвали в санаториума „Долината“, където наемали за по ден-два двуетажни бунгала, напарвали се в сауната, пиели водка и благополучно си заминавали. Странен обаче беше фактът, че тези хора очевидно пристигали макар и едновременно, но не и заедно. Били от различни градове и никой от тях не познавал другите. Момчето, което ги обслужвало в сауната, нито веднъж не било чувало те да се обръщат един към друг по име или на „ти“. Колкото до внучката на Денисов — Верочка, тя просто била влюбена. Направо била луда по някакъв студент от педагогическия институт, който отработвал практиката си в тяхното училище и преподавал химия и биология. Източниците на информация твърдели, че студентът се държал прилично и не престъпвал рамките на морала.
Но това не успокои Денисов. Той се срещна със специалист психолог и потърси съвет от него.
— Възможно ли е съвременно четиринайсетгодишно момиче да смята любовта за грях, който трябва да се изкупва? — попита направо Едуард Петрович, който не обичаше заобикалките.
— Възможно е, разбира се, ако е възпитавано неправилно.
— Какво значи „неправилно“?
Психологът подробно обясни на Денисов какво има предвид. Разбра се, че синът на Едуард Петрович и съпругата му са съвършено нормални хора, възпитавали са дъщеря си правилно и в семейството никога не са ставали ексцеси, които биха могли да причинят такова изкривяване на психиката.
— Мога да ви предложа едно обяснение, ако ми обещаете да не крещите: „Не може да бъде, как смеете!“
— Обещавам.
— Моето обяснение е: нетрадиционен секс, сексуални извращения.
— Абе вие луд ли сте?! — възмути се Едуард Петрович. — Ако можехте да я видите… Крехка, нежна, косиците й светлоруси като лен, муцунката й детинска. На четиринайсет години изглежда едва-едва на дванайсет. Вера е абсолютно невинно създание, младенец. Ако бяхте заподозрели наркотици, бих могъл да се съглася. В края на краищата първия път може да са й пробутали отровата с измама или дори насила, а после тя просто да се е превърнала в безволна робиня. Това е ужасно, но поне е обяснимо. А другото, за което вие говорите, се прави съзнателно и доброволно. Не, това е напълно изключено, това просто не може да бъде!
— Обещахте ми нещо — укорително му напомни психологът.
— Извинете — Благодаря за консултацията, Ето ви хонорара. — Едуард Петрович сложи на бюрото плика и си тръгна.
Денисов остана крайно недоволен от посещението при лекаря. На връщане към къщи си мислеше, че още на следващия Съвет трябва да постави въпроса за учредяване на специална стипендия за студенти по психология в университета на Града. Сегашното ниво на подготовка на специалистите Едуард Петрович оцени като крайно ниско.
Скоро се случи първото тревожно събитие. В градската болница със строшен в основата череп бе докаран Василий Грушин, който по поръчение на началника на контраразузнаването Старков бе разследвал подробностите за вечеринките в бунгалата на санаториума. Грушин беше в крайно тежко състояние, след операцията остана в безсъзнание. Когато се свести за няколко минути, до него беше само медицинската сестра.
— Запишете… телефона… — с усилие мърдайки устни, прошепна Грушин. — Кажете… името е Макаров… Обадете се…
— Не се тревожете, ще се обадя — гальовно му обеща сестричката и хукна да търси лекаря. След десет минути Грушин почина.