— Останахте без вечеря, правите си почивка и сте решили да пийнете чай. Или кафе. Нали не греша?
— Ни най-малко — усмихна се Настя. — Ще ми правите ли компания?
— Разбира се. — Регина Александровна тежко се отпусна на стола и подпря бастуна до стената. — Дори донесох бисквити, като разчитах да получа чашка кафе. Но имайте предвид, мила, че идвам при вас за пръв и последен път.
— Защо така?
— Защото вие сте млада, Настенка, и освен това сте зает човек. Моите посещения може да ви дразнят, а аз не обичам да ме търпят от учтивост. Изчервихте се, а? Значи съм права. Затова днес ще се запознаем, а по-нататък, ако поискате, вие ще идвате при мен.
Настя наля в чашите врялата вода и погледна старицата право в очите. Очевидно с нея можеше да се държи без реверанси.
— Вие сте много проницателна, Регина Аркадиевна — спокойно каза тя.
— Ама разбира се, чедо, просто съм достатъчно стара. Между другото какво работите? Виждам речници наоколо. Преводачка ли сте?
— Да — без колебание излъга Настя. В края на краищата беше глупаво да се разбъбря за работата си в милицията, а по ниво на квалификация изобщо не отстъпваше на професионалните преводачи.
— От какъв език?
— Английски, френски, испански, италиански, португалски.
— Охо! — изненада се Регина Аркадиевна. — Та вие сте истински полиглот. Как успяхте? В чужбина ли сте израснали?
— Ами, нищо подобно. Прекарала съм целия си живот в Москва. Всъщност не е толкова трудно. Необходимо е много добре да овладееш един език, а после става все по-лесно. Честна дума.
Настя не лъжеше. Наистина знаеше добре и петте езика. Майка й, професор Каменская, беше изтъкнат специалист по разработване на програми за компютърно обучение по чужди езици. В семейството усвояването на нов език беше нещо толкова естествено и повседневно, като четенето на книги, почистването на жилището и готвенето. Настя владееше френски, откак бе проговорила. После, когато стана на около седем години, дойде редът на италианския, след което усвои испанския и португалския много лесно, като на шега. Надежда Ростиславовна остави английския на грижите на училището, понеже го намираше най-лесен (заради липсата на род на съществителните и минималното спрежение на глаголите). „Най-важното е — втълпяваше тя на дъщеря си — да се научиш автоматично да употребяваш членовете и да използваш глаголите „съм“ и „имам“. Това е основната разлика между него и руския. Всичко останало е въпрос на техника и зубрене.“
Майка и успя не само да развие способностите на Настя да учи чужди езици, но и да пробуди у нея жив интерес към тях. Във всеки случай самата Настя с удоволствие зубреше основите на граматиката, а също и лексика, за да тренира паметта си и както тя казваше, за да развива „аналоговото“ си мислене.
— Какво превеждате? Научна литература ли? — заинтересува се съседката й.
— Художествена. Криминална повест. Много е увлекателно.
— Така ли? — Регина Аркадиевна погледна Настя някак странно. — Никога не бих предположила, че харесвате криминалета.
— Защо? Детективските романи са чудесна литература — възрази Настя.
— Може би, може би — замислено продума Регина Аркадиевна. — Имах чувството, че вкусът ви е по-друг. Значи съм сгрешила. Млада жена, образована, интелигентна, трудолюбива, не се интересува от проблемите на секса… Би трябвало да обичате Сартър, Хесе, Карпентиер, може би Камю. Но далеч не криминалета. Впрочем не се обиждайте, аз съм стара жена, може би имам изопачена представа за изкуството. Разбирате ли, аз цял живот съм преподавала в музикално училище — пиано. Сега, разбира се, съм пенсионерка, но учениците ми идват вкъщи. Казват, че съм била добра… — тя се позасмя кисело, — като златотърсач. Много хора неуморно и в тежки условия промиват златен пясък. После довтасва някой, взема пясъка, претопява го на кюлчета и го изпраща на бижутера. А бижутерът прави от него световноизвестен шедьовър. На бижутера се падат почестите и славата, а за оногова, който си е дал здравето да промива пясъка, никой не си спомня. Например вие, Настя, знаете ли коя е Розина Левина?
— Педагог от Джулиардската музикална школа. При нея е учил Ван Клайбърн — бързо отговори Настя и мислено похвали добрата си памет.
— Виждате ли! — тържествено възкликна Регина Аркадиевна. — Целият свят знае името на Розина Левина, макар че тя не е концертираща пианистка, а просто педагог. А у нас? Можете ли да ми кажете кои са били учителите на Рихтер, Гилелс, Соколов? Не онези, под чието ръководство те ставаха победители в конкурси, а онези, които са ги учили на нотна грамотност, упражнявали са ръцете им, в процеса на ежедневните занимания са промивали златния пясък, от който после се е получило кюлчето? Ами бляскавият Петров, кой е бил неговият педагог? В нашата култура липсва уважение към учителя. Единствено когато самият учител е известна личност, казваме: той е учил при самия… О, простете ми, миличка, нещо много се размърморих. Да сменим темата.