Жената погледна през прозореца. Снежната буря се отдалечаваше на изток. Радваше се, че брат ѝ не може да види лицето ѝ. Не искаше да усилва тревогите му. Той не обичаше тази част от живота им. Тя също, но за разлика от него умееше да прави, каквото се налага, колкото и да ѝ е неприятно.
- Чие дело продължаваме? - попита тя, изровила въпроса от миналото на общото им детство.
- Делото на баща ни - отвърна той автоматично, макар да не бе изричал думите от години.
Сестра му се приближи и го целуна нежно по устните. Той разтвори уста и езикът ѝ намери неговия.
Братята гледаха от сенките и се усмихваха одобрително.
5.
Паркър стана рано. Предстоеше му пътуване до Бърлингтън. Знаеше, че ще прекара часове в колата, затова си наля кафе в термочашата и излезе да се разходи по края на блатата между смолистите борове и червените кленове, напръстниците и зелениките, останал насаме с мислите си.
Завладя го мимолетно чувство на меланхолия. Не му се заминаваше, но не можеше да каже защо. Върна се в къщата и се замисли колко му липсва едно куче. Кучетата и меланхолията бяха несъвместими.
Преди да тръгне, прозвъни всички, които бяха оставили съобщения на Еклънд, и се увери, че той не им е върнал обажданията. Последна беше Милена Бъдни, която живееше във Флорида с втория си съпруг. Представи се и я информира, че работи за клиент, който се е разтревожил за бившия ѝ съпруг, след като не е успял да се свърже с него в уговорения ден и час.
- Да не му се е случило нещо?
Звучеше искрено притеснена. Паркър не спомена, че вече е прослушал съобщението, което е оставила на телефона на Еклънд.
- Не знам. Наеха ме да го търся съвсем наскоро.
- Не съм го чувала повече от месец.
- Това необичайно ли е?
- И да, и не. Гледаме да се чуваме веднъж на две седмици, но и друг път се е случвало да мине месец.
Не бяха много разведените двойки, които поддържаха такава връзка, поне според впечатленията на Паркър, и той изрази учудването си.
- Разводът ни беше, общо взето, приятелски.
Паркър долови нещо в тона ѝ. „Общо взето, приятелски“ не беше „приятелски“, не и от дистанцията на времето.
- Може ли да попитам защо се разделихте?
- Бяхме се отдалечили един от друг.
- Добре.
- И аз срещнах друг, с когото исках да бъда повече, отколкото с Джейкъб.
- Значи вие сте поискали развод?
- Да.
- Неприятно ми е да любопитствам, госпожо Бъдни, и всичко, което ми кажете, ще си остане между нас, но...
- Можете да ме питате каквото поискате. Ако сметна, че нещо е прекалено лично, ще ви кажа.
- Добре. Има различни степени на „приятелски“ развод. Чудя се дали съпругът ви се е ядосал или разстроил, когато сте му съобщили, че искате да сложите край на брака си.
- Беше отдавна.
- Пет години. Не е толкова отдавна.
- Вие май знаете доста неща за нас.
- Възложено ми е да издиря съпруга ви. Работата ми е да науча колкото мога повече.
- Естествено, разбирам. Джейкъб се натъжи. Не се ядоса, просто му стана мъчно.
- Опита ли се да ви разубеди?
Кратко мълчание.
- Да.
- Вие обаче не размислихте.
Паркър имаше чувството, че вижда усмивката ѝ.
- Не.
- Още ли му е мъчно?
- Да, така мисля. Ще ми се да си беше намерил друга, но не е.
- При такива обстоятелства някои жени просто прекратяват контактите.
- Може да не съм влюбена в Джейкъб, но не съм спряла да го харесвам. Когато си говорим и виждам, че всичко е наред, и аз се чувствам по-добре.
- По-малко виновна.
- Да.
Паркър си спести намека, че това може да допринася за факта, че Еклънд не е продължил напред след развода си. Не искаше да я отблъсне.
- Джейкъб говори ли за работата си?
- Не. Но и никога не го е правил. Може би това беше един от проблемите ни.
- Някакви приятели, с които е бил близък?
- Не. Джейкъб винаги е бил единак. Поддържаше връзка с някои от бившите си колеги от полицията, но се виждаха един-два пъти само годишно да пийнат, нищо повече. Джейкъб няма истински приятели.
- А хобита? Нещо, което да прави в свободното си време?
- Духове.
- Моля?
- Джейкъб се интересува от паранормалното. Чете книги за това, ходи по конференции.
- Отдавна ли е този интерес?
- Струва ми се, че се е засилил след развода, но винаги го е имало.
- Общ интерес или към нещо специфично?
- Не мога да кажа. Знам само, че влага много време и пари да ходи насам-натам и да разговаря с хора. Не споделя подробности с мен. Не че и аз вече го питам.
- Защо?
- Побиват ме тръпки, а и той не посрещаше добре интереса ми.