— Ще намерим кой да те замести. — Том вдигна блекбърито и ме прекръсти с него. — Знам, че ти го съобщавам в последния момент. А на това се дължат и обядът, и вечната ми благодарност. Е, какво ще кажеш?
Имаше ли нужда изобщо да пита? Та Том ми беше като баща. Или, по-точно — баща в ролята на добрата фея.
— Казвам „да“ — засмях се.
— Мадона мия! Колко пъти трябва да ти повтарям? — прибягна той към родния си акцент от италианския квартал Бенсънхърст в Бруклин. Извади плик от джоба си и ми го подаде. — Ако се готвят да те подкупят, никога не се съгласявай от раз.
Отворих плика и извадих два билета. И дишането ми се затрудни.
Бяха за скъпи места в ложите на нивото на терена за тазвечерния мач на „Ню Йорк Янкис“ срещу бостънския „Ред Сокс“. Първият за сезона. А на този свят има само една по-голяма фенка на „Янкис“ от мен — Ема.
— О, Том — едва успях да промълвя зашеметена. — Уау! Страшно…
— Страшно си гладна ли? — попита добрата фея и мой наставник, смигна ми и повдигна менюто си. — Препоръчвам ти рамстека с пържени картофи. Най-добрият в целия град. Не се хаби да ми благодариш.
Глава 53
Хубави моменти имаше в живота си, мислеше си Питър Фурние в ложата на първи балкон на невероятно луксозния и огромен Янки Стейдиъм.
А след това дойдоха и идеалните ти моменти.
— Хайде, Бостън! Давай! — провикна се с всичка сила, когато Бекет се завърна на позицията на питчера.
Като се започне от прочутата му фасада и се стигне до монтираните едва ли не на всяка крачка плазмени телевизори и до дизайна в стила на ниска купа, която ти позволява да следиш играта едва ли не от страничната линия, дори един заклет фен на „Босокс“ като него не би отрекъл, че струващият милиард долара стадион е бейзболният вариант на земния рай. Въпреки заровената фланелка на Давид Ортис4.
А това, че можеше да присъства тук в предпоследния, осми ининг, с триточков аванс за „Ред Сокс“, чийто питчер Бекет не бе позволил на отколешния им противник да удари поне веднъж топката и бе на път да направи идеален мач, си бе направо от категорията на чудесата.
Най-великото чудо всъщност бе това, че беше дошъл с цялото си семейство — с красавицата съпруга Вики и двамата деветгодишни близнаци Майкъл и Скот. И днешният им ден се очертаваше да е толкова незабравим, колкото всичките им посещения в Дисниленд и неописуемата миналогодишна екскурзия из Европа.
Семейство Фурние бяха на мача по покана на Том Райли и Ед О’Конър — двама агенти на ФБР от Ню Йорк, с които Питър се запозна преди години по време на курса в националната академия на ФБР. Можеше да се сметне, че се реваншират, задето Питър ги беше поканил заедно със семействата им да гледат мач между бостънци и нюйоркчани по време на предсезонната им подготовка във Форт Майърс във Флорида.
Сега двамата огромни като мечоци федерални агенти седяха със семействата си — поддръжници на „Янкис“ — от двете страни на семейство Фурние. Размяната на остроумия между двата лагера не секваше, но всичко беше в рамките на добродушния майтап.
Странно, по какви ли места не те отвежда животът, мислеше си Питър и се усмихваше на двамата си близнаци. Вторият син в бедно десетчленно семейство от работнически квартал на Южен Бостън, Питър поначало беше изпитвал ужас от самата мисъл да има деца.
Не че семейният живот не му беше по душа. Напротив, не виждаше нищо по-хубаво, приятно и порядъчно от това да си има вярна, моногамна жена. Но едва когато стана на петдесет и караше вече третия си брак, Питър бе осенен внезапно от откритието, че парите, които е успял да натрупа, ще са му напълно достатъчни, за да го изолират от смрадливото човешко задължение да отглежда и възпитава деца, ако им осигури просторна къща, куп гувернантки и престижни училища с пансион.
Действителността дори надмина всичките му надежди. Така и не му се наложи да помирише наакана пелена, камо ли да я сменя. И единствено от самия него зависеше на кой безсмислен бейзболен мач и коледна пиеса на децата да присъства.
Единственото, което се искаше от него, бе да създава толкова незабравими, приятни и стоплящи сърцето моменти, колкото бяха нужни на семейството му, за да го оставят на мира. Като тазвечерното върховно изживяване. Че какво му е толкова трудно на бащинството?
Бекет започна осмия ининг с фалцова топка на ръба на страйк зоната, която Джитър буквално проспа. Питър стисна нежно ръката на Вики, когато обикновено сдържаният им син Майкъл скочи от мястото си и взе да пляска празнично длани с околните.
4
По време на строителството на новия стадион работник, който е фен на „Бостън Ред Сокс“, заравя фланелка с номер 34 на Давид Ортис под 60-ина сантиметра бетон, за да „прокълне“ извечния противников отбор „Янкис“. През 2008 г. фланелката е открита и продадена за повече от 30 000 долара в e-Bay в полза на бостънско благотворително дружество. — Б.пр.