Ема обаче не е никак глупава и се намръщи на пълните глупости, които й пробутвах.
— Имам чувството, че умишлено не желаеш да знам за него.
— Такова впечатление ти създавам? — попитах и едва се въздържах да не заскубя косите си.
— Няма значка — измърмори Ема, а големите й сини очи внезапно се насълзиха.
Давах си сметка, че Ем е само на шестнайсет години — топка от хормонално подклаждани емоции. Но не биваше да я оставям в това положение — нито тя би имала полза от него, нито аз. Добре де, но какво все пак да й кажа? Извинявай, детето ми, но баща ти е убиец психопат, а аз съм патологична лъжкиня ли?
Предпочетох да прибягна до тайното ми оръжие.
Пуснах отвисоко ключовете си върху кухненското барче, тръшнах се на високото столче и ревнах.
— И на мен ми се ще да внеса повече смисленост в живота ти, ама като не мога? — захлипах.
— Прости ми, мамо — каза по някое време Ем и заобиколи барчето да ме прегърне. — Сигурно ме смяташ за голяма неблагодарница, но не си права. И ще ти го докажа: няма повече да те измъчвам с такива въпроси.
— И аз съжалявам. И нямам нищо против да проучваш ирландските си корени, само че не точно сега, окей? Сега имаш да учиш за приемните изпити и още куп други задължения. А като се върна, ще вземем от видеотеката „Тихият“, а за закуска ще си купим корнфлейкс със захаросани четирилистни детелинки. Според ирландското леприконче от рекламата били неописуемо вкусни.
Докато Ема повторно ме прегръщаше, айфонът ми иззвъня. Номерът, от който ме търсеха, ми беше неизвестен. Хайде още една неприятност.
— Ало?
— Здравейте. Обажда се Карл Фухи от нюйоркската „Реабилитация“. Нина Блум ли е на телефона?
— Да, Карл. Казвай какво има.
— Понеже си поела случая с Джъстин Харис, ми хрумна, че не би било лошо да те запозная с майка му. — Сигурно Мари Ан го е уведомила, предположих. За да няма връщане назад. — Как ти е графикът?
— Много е гъст, Карл. В десет излитам за Флорида.
— Не можеш ли да минеш покрай Рокфелер Сентър на път за аерогарата? Голям шум взе да се вдига около делото на Джъстин. От „Тудей“ правят специален репортаж тази сутрин и ние сме вече там, пред камерите, за да протестираме. Дано привлечем вниманието на широката общественост в страната.
„Тудей“? Да привличаме внимание? Съвсем в унисон с личната ми стратегия да се промуша под нивото на радарите!
В стомаха ми моментално се образува голяма колкото юмрук топка страх. Знаех си, че не биваше да си пъхам гагата в тая история. Страшно сглупих, че се хванах с нея.
— Нина? Чуваш ли ме? Разбирам, че си притеснена за време, но според мен е наложително да се срещнеш с жената.
Никакво извинение не ми идваше наум. Все някак си щях да съумея да се оправя. Ако ме помолеха да се приближа към някоя камера, просто щях да откажа и да се отдалеча. С бягане, ако се наложи.
— Ами… окей в такъв случай. — Хвърлих око на часовника си. — Но само за една минута, не повече. До половин час ще съм при вас.
Глава 62
— Четири, три, две — отброява на глас секундите плах плешивец, целият в черно и със слушалки на ушите. И посочва с пръст масивната високотехнологична телевизионна студийна камера до себе си, чиято червена светлина светва.
— Отново сме с вас — прочете Ал Роукър от аутокюто под големия колкото чинийка от сервиз за чай синкав обектив на камерата. — В края на последната, трета част, посветена на екзекуцията на флоридския Десантчик, днес разговаряме с родственик на една от жертвите му.
По джинси и светлосин кашмирен пуловер, седнал на дивана срещу метеоролога на цяла Америка5, Питър Фурние се усмихна на фона на тълпата с протестни надписи пред студиото на Рокфелер Плаза. Тъкмо заради тях се бе вдигнал Питър чак от Кий Уест, за да дойде в Ню Йорк за уикенда.
— Съпругата на Питър Фурние била само на двайсет и три години — продължи Роукър, — когато пътят й вероятно се е пресякъл с този на Джъстин Харис. Днес господин Фурние, полицай от Кий Уест, Флорида, оглавява групата в защита на правата на жертвите на Десантчика. Добро утро, господин Фурние. Харис призна ли вече, че е убил и младата ви съпруга Дженийн?
— Не — отвърна мрачно Питър. — Той продължава да твърди, че е невинен, Ал. И то не само по отношение на моята жена, но дори и по отношение на онова момиче, Фостър, за чиято смърт го осъдиха. И тъкмо затова и аз, и останалите близки на жертвите сме доволни, че ще го екзекутират идната седмица. Този човек трябва да заплати за престъпленията си и, ако е рекъл Господ, точно това ще направи в петък вечер.
5
Метеорологът на „Тудей Шоу“, Ал Роукър, изпълнява и функцията на водещ през третия час на четиричасовото сутрешно предаване по Ен Би Си. — Б.пр.