Радиото изригна рок, който проглуши ушите й под презрителното щракване на пръстите му, след което за нейна изненада той се протегна за кафявото пластмасово шише с плажно масло, затоплено от слънцето.
— Няма нужда… — започна тя непокорно — но би трябвало да се досети, че той няма да обърне внимание на протестите й.
— Обърни се. — Ако не се беше подчинила, макар и доста неохотно, той вероятно щеше да я хване за рамото и да я обърне насила. — Не можеш сама да си намажеш гърба. Лежи спокойно и аз ще се погрижа за теб.
Силните му, сигурни пръсти втриваха маслото, докато тя започна да го усеща като коприна върху пламтящата си кожа. Искаше да се отдръпне от мъжа, да избяга на сигурно място в стаята си от влудяващата му арогантност и фина жестокост — но имаше ли в този негов дворец-крепост място, където тя би била защитена от него? Приклекналият вълк, готов за скок…
Той забеляза как тя трепна от някаква странна уплаха при тази нейна мисъл и се изсмя със своя груб, стържещ смях.
— Да не се страхуваш, че ще те набия като непослушно малко момиченце? Във всеки случай не този път… освен ако не отпуснеш тези твои напрегнати мускули! Не обичаш ли да те масажират? — Гласът му беше като пясък под коприна. Ръцете му, твърди и при все това почти нежни докато масажираше врата й, се плъзнаха по гръбнака й до двете тънки червени връзки на микроскопичното й горнище. — Защо смяташ, че трябва да носиш това смешно подобие на сутиен? Изненадан съм от лицемерието на жените, особено на тези, които проповядват свобода и равенство! В някакво твое интервю не заявяваш ли, че винаги се печеш гола или изобщо не го правиш, защото обичаш тялото ти да е равномерно загоряло? Ако искаш, ще се погрижа никой да не те безпокои тук горе, за да можеш да се печеш колкото искаш. — Ръцете му се плъзнаха надолу, обхванаха напрегнатото й дупе и леко го размачкаха. Той не обърна внимание на недоволното й „Престани!“ и придвижи ръцете си надолу по задната част на бедрата й, а после ги плъзна коварно нагоре по меката им вътрешна страна, докато мърмореше нежно: — Усещам вибрирането под кожата ти! От какво се страхуваш? Че като съм те насърчил да свалиш дрехите си и да изложиш прекрасното си тяло на слънцето, ще вляза в ролята на Аполон и ще те изнасиля? Да не си мислеше, когато дойде да легнеш тук тази сутрин, знаейки, че аз съм единственият мъж, който би могъл да дойде, че това нещо би ме спряло, ако бях решил да упражня своето droit du seigneur?4
Лекото докосване на пръстите му по чувствителните й места й подейства като електрошок и я върна в реалността.
— Не! — извика тя рязко, като се дръпна от допира му, седна и го изгледа гневно изпод разрошената си коса.
Той беше коленичил до нея и сега мургавото му неразгадаемо лице беше твърде близо до нейното.
— Не… какво? — Гласът му нарочно я дразнеше, а очите му се спряха за момент на малката вена, която пулсираше точно над ключицата й, преди да се преместят на устата й.
Ако я докосне, ще запищи… въпреки че вероятно нямаше кой да я чуе, нито да се разтревожи, ако чуе. Но в крайна сметка той не я докосна — тръгна си внезапно, което я стресна.
Сега, вечерта на същия ден, Сара забеляза на лицето му онова странно напрегнато изражение, което имаше точно преди да я остави сутринта с изплашената й уста и недокоснатия й бански. То беше там само за миг, а след това изчезна и лицето му остана безизразно.
— Значи ти липсват дискотеките? Какво би правила, ако се наложи да прехвърля Карло в някое отдалечено кътче на света? Може да му се наложи да ходи на места, където няма дори електричество!
Значи отново я проверяваше?
— Не е ли точно такова мястото, където си го изпратил този път? Аржентина… хм! Ала мисля, че ще го понеса — както издържам тук!
— Радвам се да чуя това — и тъй като ти е скучно само да се печеш на слънце и да играеш понякога тенис, непременно ще се опитам да ти осигуря някакво… подходящо развлечение.
— Благодаря! — Усилието й беше възнаградено с открито свъсване на вежди и Сара окуражена продължи все така весело: — Започнах да се чувствам сякаш… сякаш съм заключена в замъка на Синята брада — нещо такова — не искам да те засегна, разбира се!
— Синята брада…!
— Да! — отвърна Сара услужливо. — Сигурно си спомняш, той имал навика да убива съпругите си, когато им се насител и после пазел обезобразените им тела в онази малка стаичка, която държал заключена, а…
— Моля те! Достатъчно! — Той произнесе отсечено думите, поглеждайки я още по-навъсено. — Да. Чувал съм за този знаменит господин Синята брада, но трябва да кажа, че не виждам връзката между последната съпруга на Синята брада и теб! Аз нямам тук тайна стая, където крия телата всички мои минали възлюбени, за да ги откриеш, а освен това — тонът му стана леко заплашителен — ако някога поискам да се отърва от теб, винаги можеш да паднеш случайно от високата кула долу при черните скали и гладните вълни…
4
droit du seigneur — в Средновековието — правото на господаря на първата брачна нощ — Б.пр.