Преди да се усетя какво правя, аз протягам ръка, сграбчвам медальона и откъсвам верижката от врата на Лоръл. После я хвърлям към гората. Чува се звън на метал при удара в скалите, а след това почти недоловимото шумолене, когато огърлицата се плъзва в гъстия храсталак.
Лоръл примигва учестено.
— 3-защо го направи?
— Защото ме копираш.
Очите й се напълват със сълзи.
— Какво ти става? — Тя проплаква измъчено, излиза от горещия извор и побягва към гората.
Известно време никой не помръдва. Около приятелките ми се вдигат горещи пари, но изведнъж те не изглеждат секси, а като че ли носят лоша поличба. Аз изсумтявам и излизам от водата, пронизвана от вина.
— Лоръл! — извиквам към гората. Никакъв отговор. Обувам чехлите си, обличам тениската и хавлиените си шорти и тръгвам в посоката, накъдето беше изчезнала.
Лампите, които осветяват пътеката, свършват след няколкостотин метра и настъпва зловеща тъмнина. Правя още няколко колебливи стъпки към гъстата мескитова гора, протегнала ръце напред.
— Лоръл? — Наблизо се чува пърпорене, после изпукване на съчка. — Лоръл? — Правя още няколко крачки, разгръщайки високата пустинна трева. Малки кактусчета боцкат кожата ми.
Още няколко стъпки. Тих хленч.
— Лоръл, хайде стига — казвам аз през зъби. — Съжалявам, чуваш ли? Ще ти купя нова огърлица. — Която няма да прилича на моята, ми се ще да добавя.
Подминавам още няколко дървета и се озовавам на празно сечище — отдавна пресъхнало речно корито. Горещ, застоял въздух ме удря в лицето. По неравната земя танцуват изкривени сенки. В храстите шумно звънят цикади.
— Лоръл? — Аз плача. Вече не виждам светлините на курорта между дърветата. Дори не знам къде се намира той. След това чувам стъпки. — Ехо? — извиквам, внезапно застанала нащрек. Нещо проблясва към мен откъм тревата на саваната. Чувам шепот, следван от далечен кикот. После на рамото ми ляга ръка. Нещо студено и остро се притиска към врата ми.
Цялото ми тяло се вдървява. Силни ръце ме сграбчват и извиват моите зад гърба. Нещо се притиска към гърлото ми, спира дъха ми, дълбае в кожата ми. Пронизва ме болка. Това е нож.
— Ако извикаш, си мъртва — прошепва глас в ухото ми.
А след това… мрак.
10.
Момчетата си падат по лоши момичета
Свестих се в колата на Лоръл, която излизаше по алеята, а Ема седеше вдървено на предната седалка.
Сътън е мъртва, мислеше си тя. Сътън е МЪРТВА. Трудно й беше да го повярва. Мъртва… къде? Как? Дали имаше нещо общо с онзи клип в интернет? Дали наистина някой я беше удушил?
Стомахът й се сви на топка. Очите й се напълниха със сълзи. Макар никога да не беше виждала сестра си, макар да беше открила съществуването й едва два дни по-рано, загубата й я разтърси. Откритието, че има близначка, беше като спечелването на джакпот, нещо, за което Ема дори не смееше да мечтае. Всичките надежди, които от години таеше в себе си, бяха изкристализирали в последните два дни. А сега…
Само си помислете как се почувствах аз. Бях се втренчила в бележката, когато Ема я разгъна. Щом видях написаното с големи букви СЪТЪН Е МЪРТВА, разбрах, че това е чистата истина. Наистина бях мъртва. Край. И бях убита — обърканите ми спомени се оказваха верни. Мракът. Ножът, опрян в гърлото ми. А сега онзи, който го беше извършил, искаше сестрата, която никога не бях виждала, да заеме мястото ми, така че никой да не научи истината. Като че ли всичко ставаше толкова лесно! Жалко, че вече нямах думата. Въобще не ми се искаше някой друг да заживее живота ми.
А и Ема не искаше това. Тя шумно изсумтя и Лоръл се обърна към нея.
— Какво? — Крайчетата на устата й бяха увиснали надолу.
Ема стисна бележката в ръка. Сътън е мъртва. Лоръл заслужаваше да види посланието, нали? Собствената сестра на Сътън трябва да знае, че тя е мъртва, нали? Но въпреки това нещо я възпираше да го направи. Ами ако Лоръл не й повярва, ако реши, че това е просто поредният опит да се измъкне от училище? Ами ако втората част от заплахата беше истина? Продължавай да играеш ролята… или ти си следващата. Ако Ема кажеше на някого, щеше да се случи нещо ужасно.
— Нищо — отвърна най-накрая тя.
Лоръл сви рамене и подкара колата по улицата, завивайки надясно покрай големия паркинг с алея за разхождане на кучета, голямата детска площадка и трите открити тенис корта. При следващия завой тя пое покрай редящите се магазини за органични зеленчуци, салони за красота и луксозни бутици от едната страна на улицата, и склад на UPS5, полицейско управление и каменния портал на гимназията „Холиър“ от другата. Лявото платно на улицата беше претъпкано с автомобили, очакващи да влязат в училищния паркинг. Русокоси момичета със слънчеви очила „Рей Бан“ се протягаха мързеливо в лъскави кабриолети. От един грамаден кадилак ескалейд със стикер „Футболен отбор на «Холиър»“ на бронята, дънеше здрав бас. Едно тъмнокосо момиче със синьо-зелен скутер „Веспа“ лавираше между чакащите коли, понякога разминавайки се на косъм с удар.
5
Компания с клонове в САЩ и Канада, която предлага транспортни и пощенски, принтерни и други услуги. — Б.пр.