Тя разгъна програмата, която госпожа Мърсър й беше дала на закуска. За щастие се намираше близо до стаята, където беше първият час за деня, нещо, съкратено просто като Н-103 в стая 114. Щом Ема влезе през вратата, тя видя до дъската да виси голямо знаме в черно, червено и жълто. На катедрата лежеше голям афиш с надпис „УВАЖАВАЙТЕ ВЕЛИКИЯ УМЛАУТ!“. На задната стена висеше плакат на дундесто момче, облечено с кожени панталони. От устата му излизаше балон, в който беше написана репликата му „EINS, ZWEI, DREI“6.
Ема се намръщи. „Н“ от програмата означаваше немски. Eins, zwei и drei всъщност бяха единствените немски думи, които знаеше. Идеално. Тя се стегна, за да не заплаче отново.
Докато вървеше между чиновете, съучениците й се усмихваха. Седна най-отзад. Тогава забеляза едно познато тъмнокосо момче, което седеше до прозореца и зяпаше навън: това беше Итън, момчето с телескопа от предишната нощ. Господин Бунтовник без кауза.
Итън се обърна и погледна през рамо, сякаш беше усетил, че Ема го гледа. Когато я забеляза, погледът му като че ли живна. Тя леко му се усмихна и устните й оформиха едно „здрасти“. Той й се усмихна в отговор. Но когато едно друго момиче мина покрай него и измърка: „Здрасти, Итън“, той просто й кимна кратко.
От другия край на стаята се разнесе едно „пс-с-т!“. Ема се извърна и през няколко чина видя русата коса на Гарет. Той й махна с ръка и й намигна. Ема му махна в отговор, но се почувства като измамница. Как ли щеше да се почувства приятелят на Сътън, ако разбере, че тя е мъртва? А тя дори не можеше да му каже.
Звънецът отново иззвъня и всички си седнаха по местата. Една азиатка с късоподстригана коса и дълга синя рокля, която изглеждаше твърде затворена за аризонската жега, влезе сковано в стаята. Фрау Фенстърмахер, написа тя на дъската и със замах подчерта името си. Ема се зачуди дали жената е сменила името си, за да звучи по-автентично.
Фрау Фенстърмахер свали очилата по-надолу на носа си и прегледа списъка на класа.
— Пол Андерс? — излая тя.
— Тук — отвърна момче с очила с тъмни рамки и тениска на групата „Гризли беър“.
— Отговорете на немски! — Учителката едва ли беше по-висока от пет фута, но в нея имаше нещо твърдо и заплашително, което я караше да изглежда така, сякаш може да срита задниците на всички.
— Ох. — Пол се изчерви. — Ja7.
Прозвуча като „ях“.
— Гарет Остин?
— Ja, ja. — Гарет го произнесе като някой шведски готвач. Всички се закискаха.
Фрау Фенстърмахер продължи да чете имената. Ема прокара нервно пръсти по анархическия символ, който някой беше надраскал върху чина. Кажи ja, когато извика Сътън Мърсър, не спираше да си повтаря тя. Беше сигурна, че ще забрави.
След още девет ja, Фрау Фенстърмахер впери поглед в списъка.
— Сътън Мърсър? — извика тя с възможно най-сърдит глас.
Ема отвори уста, но като че ли някой беше натикал виенски шницел в гърлото й. Всички се обърнаха към нея. Кискането отново се разнесе.
Фрау събра веждите си.
— Виждам ви, фройлайн Мърсър. Знам коя сте. Вие сте Teufel Kind. Дете на дявола. Но не и в моя час, ja — рече тя. Гласът й подрезгавя.
Всички отново се засмяха.
— Чух, че на два пъти едва не са я арестували това лято — прошепна едно момиче с дълъг плетен потник и тесни дънки на друго с вълниста коса, което седеше на съседния чин. — Освен това научих, че колата й е конфискувана. Има толкова много нарушения, че накрая паякът я е вдигнал.
— Ченгетата я докараха тази сутрин на училище — отвърна шепнешком момичето с вълнистата коса.
Плетеният потник сви рамене.
— Не съм изненадана.
Ема се сви в стола си, мислейки за папката с името на Сътън в полицейското управление. Що за откачалка беше тя? Бръкна в джоба си, докосна бележката и изпита отчаяно желание някой да я види, да й повярва. Но след това я пусна, извади айпада на Сътън и го постави на чина. Сега оставаше само да разбере как да го пусне.
Още шест часа с предпазливи учители. Осем сбъркани посоки. Обяд с Мадлин и Шарлът, които поздравиха Ема за това, че е дошла на училище с полицейска кола — очевидно за тях това беше нещо добро. И в края на деня Ема отвори шкафчето на Сътън. Беше се пречупила и беше погледнала в портмонето на Сътън, защото осъзна, че няма да издържи цял ден, без да хапне нещо. Освен парите в брой, шофьорската книжка на Сътън, кредитна карта „Америкън експрес“ и хороскоп на зодията дева за месец август, вътре имаше и малко листче хартия, на което бяха написани номерът на шкафчето й и комбинацията за отключването му. Сякаш Сътън нарочно го беше сложила вътре, с надеждата, че Ема ще го открие.